Долно Шел

Тази статия е за селото в Централна Македония, Гърция. За селото в Западна България вижте Долно село. За бившето село в Костурско вижте Долно село (Костурско).
Долно Шел
Κάτω Βέρμιο
— село —
Ски центърът
Ски центърът
Гърция
40.5516° с. ш. 22.0258° и. д.
Долно Шел
Централна Македония
40.5516° с. ш. 22.0258° и. д.
Долно Шел
Берско
40.5516° с. ш. 22.0258° и. д.
Долно Шел
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областКаракамен
Надм. височина1400 m
Население268 души (2021 г.)
Пощенски код591 00
Телефонен код2331
Долно Шел в Общомедия

Долно Шел или понякога книжовно Долно село (на гръцки: Κάτω Βέρμιο, Като Вермио, катаревуса: Κάτω Βέρμιον, Като Вермион, до 1926 година Κάτω Σέλι, Като Сели,[1]на арумънски: Selia de Jos, Селия де Жос) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.

География

Селото е разположено високо на 1400 m в източните части на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 22 километра югозападно от град Негуш (Науса) и на 20 северозападно от град Бер (Верия). Над селото е разположен ски-центърът Шел (Сели).[2]

История

В Османската империя

Към края на XVIII век Село (Горно и Долно) има 800 семейства.[3] Според гръцки източници селото е гръцкоговорещо.[4]

Българското Долно село заедно със съседното Горно село е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година и по-късно е възстановено в 1826 - 1835 година от власи пастири, заселници предимно от Авдела и в по-малка степен от Самарина.[5][2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Селио (Sellio), Берска епархия, живеят 200 гърци.[6]

В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Селя като влашко село с 400 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[7]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Шел (Селя) живеят 3000 власи християни.[8] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Долно Шел (Селя) има 3000 власи.[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Долно Шел остава в Гърция. Данните от гръцките преброявания показват големи вариации, тъй като част от тях са правени през зимата, когато власите зимуват в полето. През 20-те години населението започва да мигрира към градските центрове.[2]

В 1926 година името на селото е сменено на Като Вермион, но Като Сели продължава да се използва.[10] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите влашки“ (γλώσσα κατοίκων βλαχική).[11]

По време на Гражданската война, през пролетта на 1947 година, жителите на селото са насилствено изселени от властите.[12]

След Втората световна война на землището на селото и на това на Долно Шел е създаден ски центърът Шел (Сели).[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Долно Шел на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Арсубаши[14] Άρσούμπασι Арс. Васис Άρσ. Βάσσης[15] връх в Каракамен на ЗЮЗ от Долно Шел (1874 m)[14]
Гяцас[14] Γκιάτσας Акритас Άκρίτας[15] връх в Каракамен на ЮИ от Долно Шел (1527 m)[14]
Микри Плалистра[14] Μικρή Πλαλίστρα Катифория Κατηφοριά[15] връх в Каракамен на ИЮИ от Долно Шел (1455 m)[14]
Сюпутика[16] Σιουπουτίκα Калирои Καλλιρρόη[15] местност в Каракамен на З от Долно Шел[16]
Кракуро[14] Κράκουρο Апокримно Άπόκρημνο местност[14] и връх в Каракамен на СЗ от Долно Шел (1514 m)[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2000[2] 707[2] 636[2] 0[2] 5[2] 97[2] 133[2] 463[2] 260 75 268

Личности

Родени в Долно Шел
  • Георгиос Скудрианос (Γεώργιος Σκουδριάνος), гръцки андартски деец, деец от трети ред[17]
  • Константин Папаначе (1904 – 1985), арумънски и румънски писател, историк и публицист, роден в Горно или Долно Шел
  • Николаос Барбарусис (Νικόλαος Μπαρμπαρούσης), гръцки андартски деец, четник при различни войводи, води сражения с дейци на румънската пропаганда в Македония, след 1906 година е четник при Георгиос Франгакос[17]
  • Стерие Чюмети (1870 – 1933), румънски инженер, роден в Горно или Долно Шел
  • Стерьос Петру Янкулис (Στέργιος Γιαγκούλης του Πέτρου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17][18]
Други
  • Стерьос Кукутегос (Капитан Тасос, 1855 - 1947), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, произхождащ от Горно или Долно Шел[19]

Литература

  • Παπαδόπουλος, Ν., "Τοπωνύμια Σελίου Βέροιας", Μακεδονικά 13, Θεσσαλονίκη 1973.

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 44. (на гръцки)
  4. ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
  5. ↑ Το Χωριό Σέλι, архив на оригинала от 3 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081003004122/http://www.veria-online.gr/tourismos/seli.htm, посетен на 28 октомври 2008 
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  7. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)
  10. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  12. ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 236. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 35. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  16. ↑ а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  17. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
  18. ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  19. ↑ Στέργιος Κουκουτέγος – Καπετάν Τάσος (1855-1947), архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304095335/http://hellas.teipir.gr/Thesis/Veroia/Greek/Monuments/Protomes/koukoutegos.htm, посетен на 2 юни 2009 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“