Мориц говори осем езика и се интересува от алхимия. Той се интересува от рицарски игри и алегория и построява първия първия тетър на немска територия, Отонеум в Касел. Той е музикант и композитор.
Мориц се жени на 23 септември 1593 г. за 15-годишната Агнес, графиня на Солмс-Мюнценберг (1578 – 1602). Тя умира на 23 ноември 1602 г. Те имат една дъщеря и два сина, между тях по-късния ландграф Вилхелм V. След шест месеца той се жени на 22 май 1603 г. за графиня Юлиана фон Насау-Диленбург, с която има 14 деца.
През 1605 г. Мориц става калвинист. През 1623 г. той е приет чрез княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft. Мориц получава името „der Wohlgenannte“ и девиза „in fleißiger Übung“.
Мориц се отказва от управлението през 1627 г. и се оттегля първо в дворец Мелзунген, след това във Франкфурт и по-късно в дворец Ешвеге. Горен Хесен е даден на Хесен-Дармщат. Мориц рисува в dvorec Мелзунген повече от четистотин рисунки, скици, планове. Освен това той се занимава с предсказване на бъдещето и да търси „камъка на знанието“.
Ландграф Мориц умира на 60 години на 15 март 1632 г. в Ешвеге. В негова чест е отпечатан Monumentum Sepulcrale, в който го прославят като ландграф и особено като учен. Последван е от син му Вилхелм V от първия му брак. Вдовицата му Юлиана отива да живее 1629 г. с децата си в дворец Ротенбург в Ротенбург на Фулда, където умира 1643 г.
Мартин Лутер: Christliches Gesangbuch von allerhand geistlichen Gesängen und Liedern. – Cassel: Mencke, 1631 (узвучено от ландграф Мориц)
Литература
Ludwig Armbrust: Geschichte der Stadt Melsungen. Im Kommissionsverlage Georg Dufayel, Kassel 1905, S. 40 ff.
Heiner Borggrefe: Moritz der Gelehrte. Ein Renaissancefürst in Europa. Edition Minerva, Eurasburg 1997, ISBN 3-932353-04-8
Hans Hartleb: Deutschlands erster Theaterbau. Eine Geschichte des Theaterlebens und der englischen Komödianten unter Landgraf Moritz des Gelehrten von Hessen-Kassel. De Gruyter, Berlin 1936.
T. Hartwig: Die Hofschule zu Cassel unter Landgraf Moritz des Gelehrten. Dissertation, Universität Marburg 1864.
Margret Lemberg: Juliane Landgräfin zu Hessen (1587 – 1643). (= Quellen und Forschungen zur hessischen Geschichte; Bd. 90). Darmstadt und Marburg 1994.