Любен Димитров
български общественик
Роден	23 април 1903 г. Битоля, Османска империя
Починал	14 октомври 1962 г. (59 г.) Индианаполис, САЩ
Погребан	гробището „Сейнт Джеймс“, Торонто, Канада
Учил в	Софийски университет
Подпис
Любен Димитров в Общомедия

Любен Антонов Димитров (на английски: Luben Dimitroff) е български общественик, деец на Македонската патриотична организация и трети редактор на вестник „Македонска трибуна“.^[1][2]

Любен Димитров е роден през 1903 година в Битоля, тогава в Османската империя. Баща му е Антон Димитров, директор на Битолската българска девическа гимназия. След Балканска война семейството се премества в България. Любен Димитров завършва гимназия в Стара Загора и право в Софийския университет. През 1926 година е избран за председател на студентското дружество „Вардар“.^[3] Занимава се с публицистика и е редактор на литературното списание „Родина“, публикува патриотични поеми, посветени на поробена Македония.

Любен Димитров е поканен от централния комитет на МПО за главен редактор на вестник „Македонска трибуна“ през 1930 година. При пристигането си в САЩ през 1931 година замества Асен Аврамов от поста. Включва се в издаването на списание „Македония“, предназначено за англоезичните читатели. На страниците на „Македонска трибуна“ дава сериозен отпор на Македонския народен съюз на Георги Пирински. Димитров е отявлен привърженик на михайловисткото крило на ВМРО.

През 1936 година Любен Димитров се връща в България, за да се ожени за племенницата на Андрей Ляпчев Милка Наумова. Димитров се среща с вече освободените Йордан Чкатров и Асен Аврамов и посещава в затвора членовете на Централния комитет на ВМРО Владимир Куртев и Георги Настев, като взима от тях послание до МПО. Димитров участва и на конференцията на възстановените Македонски братства, като защитава идеята за автономия на Македония, като най-подходяща в международен план.

По време на Втората световна война Любен Димитров, освен редакторската си дейност, подпомага и съветва американското правителство по националните въпроси на Балканския полуостров. В няколко писма се обявява за създаване на независима Македония. След края на войната и последвалите събития, Любен Димитров води няколко делегации до Обществото на народите в Ню Йорк, Държавния департамент във Вашингтон, Белия дом и в Европа. На страниците на „Македонска трибуна“ се отразяват събитията, последвали комунистическия преврат в България, в Югославия и от Гражданската война в Гърция. Димитров остава верен на Иван Михайлов, но се опитва да успокои действията на бившия лидер на ВМРО, като ги направи по-съобразени с новите реалности.

Любен Димитров умира на 14 октомври 1962 година^[4] в Индианаполис, САЩ от рак на белите дробове. Последното му желание е да бъде погребан в Торонто, заради наличието на най-голямата македонска колония там. Дълги години е член на ЦК на МПО, а до края на живота си е и редактор на вестник „Македонска трибуна“. На погребението му се събират много дейци, а слова на благодарност и признателност за дългогодишната му дейност пишат Иван Михайлов, Асен Аврамов, Петър Ацев, Христо Низамов. Погребан е в гробището „Сейнт Джеймс“ в Торонто.

След смъртта на Любен Димитров локално дружество на МПО в Торонто се преименува на негово име, а 66-ият конгрес на МПО е посветен на 25-годишнината от смъртта му. Главен маршал на парада по случая е вдовицата му Милка.^[5]

От брака си Димитров има дъщеря Славка (Глория) и син Антон.

Брат му Александър Димитров е организатор на Македонския младежки съюз в България, активист на МПО „Правда“, съюзен организатор на МПО при ЦК от 1938 година.^[6]

• Филм от погребението на Любен Димитров в Торонто на 18-19 октомври 1962 г.
  Първа част в
  втора част в
• „Устрем“, стихосбирка на Любен Димитров издадена в София, 1928 година
• Гърменската епопея", публикувано във в-к „Вардар“, бр. 5, София, май 1927 година
• „Защо Македония требва да бъде свободна и независима“, Индианаполис, САЩ, март 1944 година
• "Един голем приятел на Македония. Джан Бейклес", публикувано във в-к "Македония", год. VII, бр. 1909, София, 1 март, 1933 година
• "До Куматиница", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 294, София, 4 октомври 1927 година
• "Защо е нужна Независима Македония?", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 412, Indianapolis, USA, 1935 година
• "Жертва", публикувано във в-к "Македония", бр. 19, год. I, София, 2 ноември 1926 година
• "Мъченик", публикувано във в-к "Македония", стр. 5, бр. 18, год. I, София, 30.X.1926 година
• "Първата лястовица", публикувано във в-к "Македония", год. IV, бр. 1037, София, 29 март 1930 година

п б р Македонска патриотична организация Химн „Изгрей зора на свободата“ Личности Пандил Шанев  • Йордан Чкатров  • Лабро Киселинчев  • Коста Попов  • Методи Чанев  • Асен Аврамов  • Петър Ацев  • Аспарух Пописаков  • Любен Димитров  • Христо Низамов  • Иван Лебамов  • Иван Михайлов Съвременни секции МПО „Пирин“ (Чикаго)  • МПО „Бистрица“ (Синсинати)  • МПО „Свобода“ (Кълъмбъс)  • МПО „Бащин край“ (Детройт)  • МПО „Костур“ (Форт Уейн)  • МПО „Струмишката петорка“ (Ню Джърси)  • МПО „Тодор Александров“ (Йънгстаун)  • МПО „Победа“ (Ийст Йорк, Торонто)  • МПО „Даме Груев“ (Индианаполис)  • МПО „Илинден“ (Лас Вегас) Бивши секции на МПО в САЩ: „Независимост“ (Чикаго)  • „Обединена“ (Финикс)  • „Свобода“ (Вашингтон)  • „Пелистер“ (Акрън)  • „Аргир Манасиев“ (Олбъни)  • „Борис Сарафов“ (Кентън)  • „Вардар“ (Кливланд)  • „Пирин“ (Дейтън)  • „Независимост“ (Дюкейн)  • „Дзоле Гергев“ (Елвуд)  • „Мара Бунева“ (Елвуд сити)  • „Димитър Михайлов“ (Форд сити)  • „Родина“ (Гери)  • „Бащин край“ (Гранит сити)  • „3-ти август“ (Джексън)  • „Пере Тошев“ (Джанстаун)  • „Балкански мир“ (Ленсинг)  • „Йордан Гюрков“ (Лакавана)  • „Александър Велики“ (Лорейн)  • „Братя Миладинови“ (Лос Анджелис)  • „Илинден“ (Ню Йорк)  • „Охрид“ (Менсфийлд)  • „Христо Матов“ (Масилон)  • „Симеон Евтимов“ (Рочестър)  • „Пирин“ (Сан Франциско)  • „Македония“ (Сиатъл)  • „Солун“ (Спрингфийлд)  • „Белица“ (Сент Луис)  • „Прилеп“ (Стийлтън)  • „Независима Македония“ (Сиракюза)  • „Васил Чекаларов“ (Толидо)  • в Канада: „Швейцария на Балканите“ (Торонто)  • „Владо Черноземски“ (Уиндзор)  • „Гоце Делчев“ (Китченер)  • „Правда“ (Торонто)  • „Любен Димитров“ (Торонто)  • в Белгия, Бразилия, Австралия и Нова Зеландия: „Струмишката петорка“ (Сао Пауло)  • „Тодор Александров“ (Брюксел)  • „Гоце Делчев“ (Нова Зеландия)  • „Трайко Китанчев“ (Бриджтаун)  • „Тодор Александров“ (Норт Фицрой)  • „Владо Черноземски“ (Шепъртън) Издания „Македонски бюлетин“ (1924)  • „Македонска трибуна“ (от 1927)  • „Македонските славяни“ (1927)  • „Маседония“ (1932)  • „Македонски алманах“ (1940)  • „Илинден 1903-1953“ (1953)  • „Македонци в Северна Америка“ (1960) Музеи Музей на „Македонска трибуна“  • Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев“

Портал „Биографии“          Портал „Македония“          Портал „Османска империя“          Портал „Канада“