PROFILPELAJAR.COM

Лука Джордано
Luca Giordano
	Лука Джордано Luca Giordano
неаполитански художник
	Автопортрет
Роден	18 октомври 1634 г. Неапол, Италия
Починал	3 януари 1705 г. (70 г.) Неапол, Италия
	Лука Джордано в Общомедия

Лука Джордано (на италиански: Luca Giordano) (Неапол, 18 октомври 1634 г. – Неапол, 12 януари 1705 г.) е италиански художник, творил преди всичко в Неапол, Флоренция, Мадрид и Рим.

Той също така е известен с прякора „Luca Fapresto“ (Лука Бързака), псевдоним, който му е даден, докато работи в църквата „Санта Мария дел Пианто“ в Неапол, където само за два дни рисува двете странични олтарни картини. Прякорът обаче е даден и за изненадващата скорост при копирането на великите майстори на XVI в., включително Рафаел и Анибале Карачи, както и Джовани Ланфранко и Пиетро да Кортона.

Биография

Началото в Неапол

Лука Джордано е роден в Неапол на 18 октомври 1634 г., син на Антонио, скромен художник, и Изабела Импарато, и е кръстен в църквата „Сан Анна ди Палацо“.

Първите творби на Лука Джордано датират от петдесетте години на седемнадесети век, белязани от силното влияние в неаполитанската живопис след пребиваването на Караваджо в Неапол. Впоследствие биографите на времето съобщават, че баща му го изпраща да рисува в църквите и галериите в Неапол, а след това го взема заедно със себе си в Рим, за да може да изучава древното изкуство и великите художници.

Рим и Венеция

Лука Джордано девет години е стажант при Хосе де Рибера в Неапол, а при обучението си в Рим се доусъвършенства в изобразителното изкуство. В ранна възраст посещава Пиетро да Кортона и други художници от венецианската школа. По време на престоя си в Рим той изучава шедьоврите на Микеланджело, Рафаело, Анибале Карачи и Караваджо. Той не се задоволява с това, което Рим му предлага, и желае да се премести в Ломбардия, където в Парма вижда произведенията на Антонио да Кореджо и Паоло Веронезе.

На престоя му във Венеция (1653 и 1667 г.) критиците придават особено голямо значение. Там творбите на Лука Джордано са докоснати от светлината и цветовете на картините на венецианските майстори. Когато между 1662 и 1664 маркиз Агостино Фонсека поръчал шест картини чрез посредниците си в Неапол, Лука Джордано се представя лично във Венеция.

Между края на 1664 и началото на 1665 г. маркиз Агостино Фонсека кани Лука Джордано във Венеция. През този си престой в града художникът е затрупан от поръчки, идващи от частни лица и религиозни ордени. В същия период той получава и поръчка за олтарна картина на църквата „Санта Мария дела Салуте“. Завърнал се в Неапол, художникът изпраща готовата олтарна картина „Успение Богородично“, през 1667 г.

Пак в Неапол

Тези пътувания позволяват на Лука Джордано да обогати знанията си под влиянието на венецианската живопис и да израсне като художник със завидно въображение и творчество. Картините му са израз на съвременната барокова концепция с разнообразието и необятността на природата и Вселената, неограниченото продължение на времето и пространството, безкрайността на всяко човешко събитие. Той успява фантастично да съчетае в ярки прозрачни и цветни изображения неудържимата гледка на светлините, формите и цветовете, чрез които се проявяват естествената действителност и духовният свят. Този неспокоен и мечтателен неаполитанец в своите произведения успява да възпроизведе реалността и фантазията, природата и въображението, усещанията и емоциите.

През 1671 г. той е извикан да изрисува купола на църквата „Сан Грегорио Армено“, Неапол, през 1677 – 1678 свод на църквата на Абатството на Монтекасино, през 1678 купола на църквата „Санта Брижида“, Неапол, през 1679 централния кораб на църквата „Сан Грегорио Армено“, Неапол. Между 1663 и 1678 г. много произведения на Лука Джордано са поръчани или придобити в Неапол от частни италиански, фламандски или испански колекционери, а през 1677 г. няколко от неговите картини пристигат във Флоренция.

Във Флоренция

Интересът, който са събудили картините на Лука Джордано сред познавачите във Флоренция, кара Филипо Балдинучи да поиска през 1681 г. среща с художника. Това води до престоя му във Флоренция, където получава голям брой поръчки, включващи стенописа на купола в параклиса „Корсини“ и поръчания от маркиз Франческо Рикарди стенопис в новопостроения Палацо Медичи-Рикарди, и по-специално Галерията на огледалата (Галерия „Лука Джордано“). Художникът започва изпълнението на поръчката на маркиза през ноември 1682 г., но е прекъсната през пролетта на 1683 г. и възобновена през пролетта на 1685 г., тъй като Лука Джордано е трябвало да се завърне в Неапол по семейни причини.

В „Галерия Лука Джордано“, където художникът представя славата на династията Медичи и превратностите на човешкия живот, фигуративните епизоди са свободно подредени в непрекъснато разказване, развивайки решенията на Пиетро да Кортона в Палацо Пити и идеи на Джан Лоренцо Бернини. Стенописът се характеризира с инвазивна яркост и вълнуваща ефирност, в нереална ситуация на цветни сънища, очарование, привидна природа, обитавана от митични реалности и фантастични образи, в които е реализиран идеала на изкуството и живота.

С произведенията си, създадени във Флоренция по поръчка на комисионери и колекционери, художникът постига успех във всяка точка на Италия и Европа.

Творчеството му, неповторимо и необятно, ще повлияе на стила на много млади неаполитански художници като Франческо Солимена, Никола Малинконико, Паоло Де Матейс, Джузепе Симонели, както и на флорентинските, венецианските и чуждестранните художници като Джовани Батиста Тиеполо, Себастиано Ричи, Корадо Джакуинто, Жан-Оноре Фрагонар, Франсиско Гоя.

В Испания

**Лука Джордано**, *Детайл от стенописа в Манастира Ескориал*, Испания

След престоя си във Флоренция художникът е призован от Карлос II в двора на Мадрид, където прекарва от 1692 до 1702 г.

В Испания в Ескориал рисува стенописа на тавана в Ескалера със събитието, довело до построяването на манастира, издигайки на почит делата на Карл V и Филип II (Испания). Рисува в Кралски дворец в Мадрид, Кралски дворец в Аранхуес. В Мадрид и Толедо се запазва част от художественото наследство на художника.

Лука Джордано е бил популярен в испанския двор (всъщност в този период той е нарисувал огромно количество картини на платно и фреска), така че кралят му дава титлата Кабалеро.

Завръщане в Неапол

През 1702 г. Лука Джордано се завръща в Неапол и дори почти седемдесетгодишен, продължава да твори.

Все по-многобройните поръчки го карат да отвори собствено ателие със стажанти и сътрудници. Те са работили по рисунки и скици, предоставени от майстора до завършване на работите, където в много случаи Лука Джордано се е намесвал само с няколко удара на четката в края на работата на учениците.

Освен това художникът продължава да твори в църквата „Санта Мария“ във Форчела, Неапол, в църквата „Гироламини“, в църквата „Санта Мария Донарежина Нуова“, както и за някои римски църкви. Една от последните му работи е декорацията на купола на Капела дел Тезоро в Чертоза ди Сан Мартино, Неапол.

През 1705 г. Лука Джордано умира в Неапол и е погребан в църквата „Санта Брижида“.

Картини на Лука Джордано

Невъзможно е да се изброят всичките картини на художника Лука Джордано, оставил огромно художествено наследство. В почти всички градове в Италия има поне по една негова картина. Негови творби има изложени и в най-известните световни музеи.

Неапол

Лука Джордано
„Сватбата в Кана“
Музей Каподимонте, Неапол
Лука Джордано
„Аполо и Марсия“
Музей Каподимонте, Неапол
Лука Джордано
„Персей отрязва главата на Медуза“
Музей Каподимонте, Неапол
Лука Джордано
„Лукреция и Тарквиний“
Музей Каподимонте, Неапол
Лука Джордано
„Спящата Венера, Купидон и Сатир“
Музей Каподимонте, Неапол
Лука Джордано
„Полифем и Галатея“
Музей Каподимонте, Неапол

Световни музеи

Лука Джордано
„Отвличането на Европа“
Къща музей Ева Клабин, Рио де Жанейро, Бразилия
Лука Джордано
„Алегория“
Национална галерия, Мелбърн, Австралия
Лука Джордано
„Отвличането на сабинянките“
Институт по изкуствата, Чикаго
Лука Джордано
„Преклонението на овчарите“
Лувър, Париж, Франция
Лука Джордано
„Смъртта на Сенека“
Лувър, Париж, Франция
Лука Джордано
„Победата на Сисара“
Прадо, Мадрид, Испания

Вижте също

Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол

Източници

AA.VV., Arti Visive: dal quattrocento all'impressionismo – protagonisti e movimenti, ATLAS, 2006.
Touring Club Italiano-La Biblioteca di Repubblica, L'Italia: Napoli, Touring editore, 2004.
O. Ferrari – G. Scavizzi, Luca Giordano, Napoli, 1966.
O. Ferrari – G. Scavizzi, Luca Giordano, nuove ricerche e inediti, Napoli, 2003.
Domenico Sedini, Luca Giordano, catalogo online Artgate della Fondazione Cariplo, 2010, CC-BY-SA.
Marco Horak, Importanti opere di Luca Giordano a Piacenza, in „Strenna piacentina 2011“, Amici dell'Arte, Piacenza, 2011.
Nicola Spinosa, Pittura del Seicento a Napoli, Vol. I e II, Napoli 2010 – 2011.
Marco Horak, Luca Giordano: la grande pala in Santa Teresa, in „Panorama Musei“, anno XVII n.1, 2011.
Giuseppe Scavizzi e Giuseppe De Vito, Luca Giordano Giovane 1650 – 1664, arte'm, Napoli 2012.
Marco Horak, Opere di Luca Giordano presenti a Piacenza: nuove aggiunte, in „Strenna piacentina 2013“, Amici dell'Arte, Piacenza 2013
Daniele Radini Tedeschi, Un inedito di Luca Giordano. La morte di San Giuseppe, Milano, Editoriale Giorgio Mondadori, 2014, ISBN 978-88-6052-581-9

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luca Giordano в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.