Леки крайцери тип „Емералд“ Emerald-class light cruisers
Лекият крайцер „Емералд“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Леки крайцери от типа „Емералд“
Следващ тип	Леки крайцери тип „Леандър“
Предшестващ тип	Леки крайцери тип „Даная“
Производител	Armstrong Whitworth и John Brown, Великобритания.
Планирани	3
Построени	2
В строеж	1918 г. – 1926 г.
В строй	1926 г. – 1948 г.
Отменени	1
Утилизирани	2
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	7700 t (стандартна); 9586 t (пълна)
Дължина	173,7 m
Ширина	16,6 m
Газене	5,6 m
Броня	брониран пояс: 76 – 37 mm; щитове оръдия: 25 mm; бронирана палуба: 25 mm
Задвижване	4 парни турбини Brown-Curtis; 8 водотръбни котли Yarrow
Мощност	80 000 к.с. (59,7 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	33 възела (61 km/h)
Далечина на плаване	8000 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1746 t мазут
Екипаж	572 души
Името означава	скъпоценният камък смарагд на английски език
Въоръжение
Артилерия	7x1 152 mm Mk XII („Ентърпрайз“: 1×2 152 mm Mark XXIII; 5×1 152 mm Mk XII);
Зенитна артилерия	3x1 102 mm 2x1 40 mm
Торпедно въоръжение	4x4 533 mm ТА
Самолети	1 хидроплан, 1 катапулт[~ 1]
Леки крайцери тип „Емералд“ в Общомедия

Емералд (на английски: Emerald) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от края на 1920-те години. Развитие на крайцерите тип „Даная“ и британският отговор на германските леки крайцери тип „Брумер“. Всичко от проекта са поръчани 3 единици, от които са построени 2: „Емералд“ (на английски: HMS Emerald) и „Ентърпрайз“ (на английски: HMS Enterprise).

Новите британски крайцери са предназначени за разузнаване при ескадрите от линейни кораби и лидиране на минно-торпедни съединения (както „Аретуза“ и неговите потомци), а също да могат да изпълняват и самостоятелни задачи, действайки на океанските комуникации против рейдерите на противника или съпровождайки конвои (като „Тауните“). За това и особено внимание при проектирането е отделено на мореходността. За подобряването ѝ, а също и за намаляване на заливаемостта на носовите оръдия и носовите палубни конструкции при плаване в открито море е удължен полубака и увеличена височината на надводния борд.

Благодарение на усъвършенстваната си конструкция крайцерите тип „Е“ се държат добре по вълната и заслужават своята репутация на „сухи“, чрез което се отличават от ранните британски леки крайцери.

В качеството на силова установка е избрана компактната 40 000 к.с. установка от най-съвременните към този момент лидери от типа „Шекспир“, които имат висока скорост. В съответствие с по-голямата водоизместимост на крайцерите съставът на оборудването на тази установка е удвоен, а за поместването му в корпусите на за пръв път се използва ешелонната схема на разположение, при която котелните и машинните отделения в две групи са разположени една зад друга.

Крайцерите са въоръжени със седем 152-мм оръдия BL Mk XII с дължина на ствола 45 калибра. Проектът предвижда поставянето на техните установки на лафетите CPXIV с централна ос и броневи щитове с дебелина 25,1 мм. Пет от седемте оръдия на главния калибър трябва да са разположени в диаметралната плоскост (по две линейно-терасовидно на носа и на кърмата, едно – зад кърмовия комин), а двете оставащи да са разположени побордно на издигната платформа зад средния комин^[1]. Обаче в хода на продължителния период на дострояване е прието решението да се въоръжи съгласно проекта само крайцера HMS Emerald, а на HMS Enterprise вместо носовата двойка едностволни установки е монтирана двуоръдейната експериментална куполна установка MkXVII^[1].

Ъгълът на вертикално насочване на оръдията съставлява от −5° до +40°, при това далечината на стрелба може да достигне 19 660 м, скорострелността е от 5 до 7 изстрела в минута. Насочването и зареждането на оръдията са ръчни. В качеството на боеприпаси се използват бронебойните снаряди от типа CPBC 2crh с тегло 45,36 кг, полубронебойните от типа CPC 4crh с тегло 45,3 кг и фугасни от два типа: HE 4crh с тегло 45,3 кг и HE 6crh – 50,8 кг. Метателният заряд с стандартен 12,3 кг SC 122 или усилен 15,54 кг SC 150, начално налягане при изстрела от 3150 кг/см²^[2]. Боекомплектът на един ствол съставлява 240 за носовите оръдия или 215 – за останалите^[1].

Всички установки на главния калибър имат отделни погреба за боезапаса, с изключение на бордовите оръдия, общият погреб на които се намира между котелно отделение X и носовото машинно отделение. Подаването на боеприпаси се осъществява чрез жлебови подемници. Горният край на подемниците са снабдени с пламегасители, за да се предотврати разпространението на огъня^[1].

Предполага се в качеството на зенитно въоръжение на крайцерите са се поставят по две 102-мм оръдия QF Mark V с дължина на ствола 45 калибра на едностволните открити зенитни лафети HA Mark III. В периода на строителството техният брой е увеличен до три. Две оръдия са разположени побордно на направени зад кърмовия пост за управление на стрелбата платформи на шелтердека, а третото е монтирано в края на кърмовия шелтердек зад 152-мм оръдие в позиция „X“. Изстрелите към него са унитарни патрони с фугасни и зенитно-шрапнелни снаряд, с по 100 (150^[3]) изстрела на ствол^[1]. Насочването и зареждането на оръдията е ръчно. Скорострелността им съставлява до 14 изстрела в минута, ъгълът на вертикално насочване е от −5° до +80°, далечината на стрелба – 15 020 м, по височина – 9450 м^[3].

Заради увеличаването на броя на голямокалибрените зенитки вместо три са поставени два 40-мм зенитни автомата Vickers QF 2 pounder Mark II и осем 7,69-мм картечници Lewis. На крайцера HMS Emerald 40-мм автомати са разположени на крилата на носовата надстройка, на HMS Enterprise – на късия носов шелтердек^[1]. В техния боезапас влизат унитарните осколочно-фугасни патрони тип HE в брезентови ленти с разчет 800 изстрела на ствол. Темпът на стрелба съставлява 200 изстрела в минута. Практическата скорострелност на автоматите съставлява 75 изстрела в минута при максимална далечина на стрелбата 3475 м. Ъгълът на вертикално насоччване е от −5° до +80°^[4].

Торпедното въоръжение на крайцерите е съставено от четири 533-мм въртящи се тритръбни апарата DRIII с разположение на тръбите във вид на триъгълник. Те са разположени по двойки побордно на горната палуба пред кърмовия комин и на нивото на гротмачтата. В боекомплектът им влизат 533-мм торпеда MkV със заряд ВВ от 227 кг и далечина от 13 км ход при скорост 25 възела^[1].

Турбозъбчатите агрегати (ТЗА) със сумарна проектна мощност от 80 000 к.с. се състоят от парни турбини ниско и високо налягане и са доставени за крайцера HMS Emerald от компанията Wal-Isend Slipway and Engineering Company, Ltd., а за крайцера HMS Enterprise – от строящата кораба компания John Brown Shipbuilding and Engineering Works Company, Ltd., Clyde-bank, Glasgow. Турбините са разположени в машинните отделения по две и са свързани с гребните валове посредством едностепенен редуктор. Външната двойка винтове се задвижва от турбините в носовото машинно отделение, а вътрешната – от турбините на кърмовото^[5].

Нормалният запас гориво съставя 650 тона, а максимално крайцерите могат да приемат до 1745 – 1750 тона нефт. Благодарение на увеличаването на запаса гориво далечината на плаване на крайцерите на скорост на хода близка към максималната съставя 1350 мили, на скорост 20 възела – 3850 мили. Максималната далечина на плаване от 8000 мили се достига на скорост 15 възела^[5].

Проектната скорост съставлява 33 възела при лека и 32 при пълна водоизместимост.

За „Емералд“ леката водоизместимост съставлявао 7312 дълги тона, стандартната 7550, нормалната 8100 и пълната от 9540 д. тона. На проведените през ноември 1925 г. в Английския канал ходови изпитания HMS Emerald на мерната миля при водоизместимост от 8200 д. т и мощност на машините от 80 450 к.с. развива скорост от 32,9 възела^[5].

„Емералд“ – заложен: 23 октомври 1918 г., спуснат: 29 май 1920 г., влиза в строй на 15 януари 1926 г.

„Ентърпрайз“ – заложен: 28 юни 1918 г., спуснат: 23 декември 1919 г., влиза в строй на 7 април 1926 г.

• Донец А.И. Завершение линии скаутов. Крейсера типов D и Е. Москва, ООО Военная книга, 2006, 100 с. ISBN 5-902863-07-4.
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 978-985-13-8619-8.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

• EMERALD light cruisers (1926) ((en))
• Emerald class at U-boat.net ((en))
• А. Донец. Завершение линии „скаутов“: Крейсера типов D и Е. Архив на оригинала от 2013-12-06 в Wayback Machine. ((ru))
• Балакин С. А. ВМС Великобритании 1914 – 1918 гг. Лёгкие крейсера // Архивиран от оригинала на 19 май 2012. Посетен на 12 февруари 2012. (на руски)
• В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Емералд“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Эмеральд““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​