Лазар Делев

Тази статия е за гевгелийския войвода на ВМОРО. За битолския вижте Лазар Делов.
Лазар Делев
български революционер
Роден
1875 г.
Починал
1938 г. (63 г.)
Лазар Делев в Общомедия

Лазар Делев,[1] известен като Оревски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Лазар Делев
Четата на Лазар Делев (втори седнал) в 1912 година
Тома Тушеянев, Михаил Атанасов, Лазар Делев и Костадин Георгиев като доброволци в Македоно-oдринското oпълчение
Четата на Стефан Николов, Иванчо Карасулията и Лазар Делев, сред четниците е и Михаил Ставрев - Хальо

Делев е роден в 1875 година в бедно семейство в боймишкото село Ореховица, тогава в Османската империя, днес Певкодасос, Гърция. Самоук. Заселва се в Солун и става работник при железопътното депо на гарата. Става член на ВМОРО, като изпълнява терористични и куриерски задачи.[2]

През май 1898 година е арестуван след убийството на лидера на гъркоманската партия в Гевгели Христо Цицов, в което Делев няма участие. Лежи в Гевгелийския затвор до ноември, след което е затворен в Еди куле в Солун до 10 август 1899 година, когато съдът го обявява за невинен въпреки натиска на солунския гръцки консул и солунската митрополия за осъждането му.[3]

След освобождаването му влиза в четата на местния войвода Иванчо Карасулията[4] и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание като се сражава в Горноджумайско заедно с Илия Балтов и Христо Саракинов[5].

От 1905 година е самостоятелен гевгелийски войвода като заедно с другия местен войвода Аргир Манасиев отблъсква набезите на четите на гръцката пропаганда. Негов четник е Дельо Василев.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година става войвода на партизанска чета №44 на Македоно-одринското опълчение, с численост 25 души. Напредва по долината на река Струма с четите на Дончо Златков, Никола Герасимов и Тане Николов.[7] Взима участие в боевете при Осеново, Сенокос и други, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО.[8]

Лазар Делев умира в 1938 година в София.[11][12] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[13]

Бележки

  1. ↑ Името се среща и като Лазар Османов, което може би е фамилно име: Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  2. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55.
  3. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 59.
  4. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  5. ↑ „Македония“, бр. 10, януари 1904 г., стр. 8.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 43.
  7. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 111.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202, 893.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  11. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 259.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 122.
  13. ↑ ДАА, Фонд № 1683К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“