Крушевското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на град Крушево, съществувала в българската столица София.
История
Печат на Крушевското благотворително братствоДомът на Крушевското братствоПощенска картичка, издание на Крушевското благотворително братство, 1928 година
Дружеството е създадено в 1899 година от 300 души членски състав.[1] Има кръгъл печат с изписана датата на основаване, както и знаме с ликът на Св. Пророк Илия, а от другата изображение с кьошка и част от корията на град Крушево. На Сретение Господне (15 февруари) се отбелязва патронния празник на братството.[2]
Към 1910 година негов председател е Топузов, подписал „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[3]
На 13 август 1919 година делегатите на Братството за предстоящия събор[5]Велю Деспотов, Никола Киров, Тома Кърчов, Велян Джиков, Александър Гърданов, Перикли Чилев, Димитър Силяновски, Кирил Николов, Димитър Г. Велянов и Васил Т. Клисаров[6] излизат с окръжно до македонските благотворителни братства и техните делегати и до цялата македонска емиграция. В окръжното се казва, че на заседание от 12 август 1919 година те са взели решения, които те молят да се възприемат и от останалите делегати и от цялата емиграция. Решенията целят да обхванат в общата борба за Независима Македония всички македонски емигранти в България без разлина на вяра, народност и убеждения. Делегатите настоянат в „предстоящия велик конгрес да бъде непременно представена цялата македонска емиграция в царството“.[5]
На 22 февруари 1925 година на общо събрание е избрано настоятелство в състав Иван Мицев (председател), Тома Кърчов (подпредседател), Никола Михайлов Кюркчиев (касиер), Никола Христов (секретар), Васил Клисаров (домакин) и съветници са Сотир Кунтев и Велю Горчулов.[8]
На общо събрание от 11 април 1926 година под председателството на Иван Мицев е приет новия устав на братството. В новото настоятелство влизат Никола Габровски (председател), Неделчо Неделков (подпредседател), Никола Милушев (секретар), Владимир Мицев (касиер), а Димитър Михайлов, Алексо Иванов и Велю Пецанов са съветници. Братството изгражда и собствен Братсвен дом със салон, гардероб и бюфет.[2]
През 1936 година в ръководството на братството влизат Димитър Томов, Методи Станков, Христо Марков, Петър Баджов, Тома Пазов, Иван Накевски, Недялко Недялков, Георги Божанов, Тома Янакиев и Яким Горчилов. На 29 април 1938 година е избрано ново настоятелство с Христо Танушев (председател), Методи Станков (подпредседател), Панчо Стоянов (секретар), Ташко Кукев (касиер), Тома Янакиев и Теохар Михайлов са съветници. В контролната комисия влизат Георги Божинов и Димитър Мицев. Към братството се създава ефория, която да ръководи братствените имоти с председател Иван Наковски и членове Недялко Недялков, Никола Докторов и Атанас Баджов. Създадена е и Крушевска женска дружба „Св. Богородица“.[10] В нейното ръководство влизат Княгиня Милева Станоева (председател), Пара Христова Наумова (подпредседател), Мара Иванова Маркова (секретар), Йорданка Иванова Мицева (касиер), Коца Томова Кърчева, Анка Димитрова и Вера Методи Стойчева са съветнички. В контролната комисия са Траянка Ангелова Иванова (председател) и Вета Ташкова Зидарова (съветник).[11]
