Димитър Антонов Силяновски е виден български учен юрист и общественик, председател на Македонския научен институт.[1]
Биография
Димитър Силяновски е роден в 1892 година в Крушево, днес в границите на Северна Македония. Дядо му е строител на главната църква в града. Димитър Силяновски учи в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. Записва математика в Софийския университет. В 1915 година завършва право в Юридическия факултет на университета. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в Първа полска допълваща батарея.[2]. След войните работи в Софийския търговски съд. Специализира съдоустройство и съдопроизводство в Германия и Австрия (1925). След завръщането си в България започва да преподава в Юридическия факултет. През 1928 става доцент, а в 1932 година - професор по граждански процес. Води курсове по предпазен конкордат и по трудово право (1940 - 1942). Известно време е декан на Юридическия факултет, а в 1944 година става ректор на Университета. От 1938 г. също така е бил зам.-ректор на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС)[3].
Димитър Силяновски развива и активна дейност за каузата на македонските българи. След Първата световна война се включва в дейността на македонските бежански организации. Той е активен участник в дейността на Македонския научен институт, като от 1930 г. е член на Управителния му съвет, а през 1940 г. е подпредседател на Изпълнителния съвет.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година и уволяването на старото ръководство на МНИ през януари 1945 година Силяновски е назначен за председател на Института. Но през ноември 1945 Силяновски се отказва от участие в ръководството на МНИ, поради засиления натиск от страна на комунистическата власт за фалшифициране на историята на Македония и нейното българско население.
Димитър Силяновски е баща на композитора Трифон Силяновски.
Родословно дърво
Трудове
- „Изменение на иска“ (1932)
- „Материалната законна сила в гражданския процес“ (1934)
- „Гражданско съдопроизводство“ (1938 – 1946)
- „Частични искове и тяхната допустимост“ (1941)
- „Редовността на предавяването на иска като процесуална предпоставка“ (1948)
- „Изясняване на фактическата страна на спора в гражданския процес“ (1961)
Източници
|
---|
|
До 1947 година |
|
След 1990 година |
|
|
|