Константин Атанасов Станишев е български офицер, полковник, офицер от Първата световна война (1915 – 1918), командир на дружина от 24-и пехотен черногорски полк (1940 – 1943), командир на 1-ви противовъздушен артилерийски полк (1943) и на 32-ри пехотен загорски полк (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
Константин Станишев е роден на 30 април 1897 г. в Кукуш. През 1917 г. завършва Военното на Негово Величество училище с 38-и нишки боен випуск и на 1 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918).
След войната, на 20 юни 1919 г. е произведен в чин поручик. Служи последователно в 40-и пехотен полк, 12-и пехотен балкански полк, 37-и пехотен пирински полк и 39-а пехотна солунска дружина. На 1 януари 1927 г. е произведен в чин капитан. През 1928 г. е назначен на служба в 4-ти пехотен плевенски полк (или в 11-и пехотен сливенски полк). По-късно същата година капитан Станишев е назначен за адютант на 3-та пехотна балканска дивизия, от 1929 г. е адютант на 5-и пограничен сектор,[1] след което от 1932 г. е командир на рота от Школата за запасни офицери.[2] През 1933 г. поема командването на рота от 24-и пехотен черноморски полк.[3] На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор, като същата година е назначен за командир на специална група от полка.
През 1936 г. майор Станишев е назначен за домакин на 24-ти пехотен черноморски полк, като по-късно същата година е назначен за командир на дружина от полка.[4] През 1938 г. поема командването на дружина от 33-ти пехотен свищовски полк,[5] след което в началото на 1939 г. е назначен за началник на 33-то полково военно окръжие,[6] като на 6 май 1939 г. е произведен в чин подполковник. През 1940 г. е назначен отново за командир на дружина от 24-ти пехотен черноморски полк.[7]
По време на Втората световна война (1941 – 1945) командва поверената му дружина до 1943 г., когато е назначен за командир на 1-ви противовъздушен артилерийски полк, на която длъжност е до 1943 г., когато поема командването на 32-ри пехотен загорски полк.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е обезоръжен и арестуван от войниците на полка му, заклеймен като „реакционен“[8] и „фашистки“[9] офицер. Официално е уволнен от служба през 1944 година. През 1945 г. е осъден на доживотен строг тъмничен затвор с лишение от правата по чл. 30 от наказателния закон. Присъдени са в полза на държавата всичките му недвижими имоти и парични влогове.[10]
Семейство
Полковник Константин Станишев е внук на Нако Станишев – един от бележитите дейци на Българското възраждане в Македония. Син е на Атанас и Магда Станишеви от Кукуш, майка му е сестра на хаджи Георги Бучков. Негов по-голям брат е революционерът от ВМОРО Георги Станишев. Женен е и има едно дете.
Военни звания
Бележки
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 170 от 1929 г.
- ↑ МЗ № 83 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 102 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 146 от 1936 г.
- ↑ МЗ № 17 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 18 от 1939 г.
- ↑ МЗ № 98 от 1940 г.
- ↑ Военно-исторически сборник, т. 48, брой 1 – 2 от 1979 г., с. 49 (Цит: Ръководена от членовете и съмишлениците на БКП и РМС, войнишката маса, обхваната от революционен подем, въстана, обезоръжи и арестува най-проявените реакционни офицери начело с командира на полка полковник Станишев.)
- ↑ Българската комунистическа партия и народната армия, София, 1976, Военно издателство, с. 40 (Цит: Въстаналите войници от 32-ри пех. полк арестуват фашистките офицери начело с командира на полка полк. Станишев...)
- ↑ Славян Попов – „Обикновен български комунизъм“, София, 2008, Работилница за книжнина "Васил Станилов", с. 233
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 242.
