Конрад фон Щернберг (на немски: Konrad II, Konrad von Sternberg; † 18 януари1192) е като Конрад IIепископ на Вормс (1171 – 1192) и построява днешното западно крило на катедралата във Вормс.
Конрад фон Щернберг е пропст на манастир Св. Кириак във Вормс-Нойхауз. Той е в много близки отношения с император Фридрих Барбароса, който през 1171 г. го поставя за епископ на Вормс. Императорът го изпраща същата година в Константинопол, за да води преговори за планувана женитба на неговия син с дъщеря на източно-римския император Мануил I Комнин.
В края на 1176 г. Конрад придружава отлъчения от църквата от 1160 г. владетел в Рим, за да се изясни проблема с папа Александер III. През 1177 г. Конрад помага за тяхното сдобряване. В Германия императорът често е при него във Вормс. През 1179 г. Конрад II е помазан за епископ по време на „Третия концил в Латеран“.
Конрад II построява между 1171 и 1181 г. съществуващото днес западно крило на катедралата във Вормс и на 2 май 1181 г. тържетвено освещава катедралата в присъствието на императора.[3][4] При посещенията си във Вормс Фридрих Барбароса дава през 1184 г. на града големи привилегии.[5]
Конрад II умира на 18 януари 1192 г. и е погребан в каменен саркофаг пред олтара в построеното от него западно крило на катедралата. През 1886 г. при разкопки намират комплект запазените му останки.[6][7][8]
Литература
Friedhelm Jürgensmeier: Das Bistum Worms. Von der Römerzeit bis zur Auflösung 1801 (= Beiträge zur Mainzer Kirchengeschichte. Bd. 5). Echter, Würzburg 1997, ISBN 3-429-01876-5, S. 40 – 42.
Friedrich Zorn: Wormser Chronik (= Bibliothek des Litterarischen Vereins in Stuttgart. 43). Mit den Zusätzen von Franz Berthold von Flersheim herausgegeben von Wilhelm Christoph Friedrich Arnold. Litterarischer Verein, Stuttgart 1857, S. 57, 59.
Johann Friedrich Schannat: Historia Episcopatus Wormatiensis. Band 1. Varrentrapp, Frankfurt am Main 1734, S. 359 – 362
↑Johannes Simon: Stand und Herkunft der oberrheinischen Bischöfe der Mainzer Kirchenprovinz im Mittelalter. Hofbuchdruckerei, Weimar 1908, S. 19, (Bonn, Universität, Dissertation, 1908)
↑Karlheinz Rothenberger, Karl Scherer, Franz Staab: Pfälzische Geschichte. Band 1. Institut für Pfälzische Geschichte und Volkskunde, Kaiserslautern 2001, ISBN 3-927754-43-9, S. 234, (scan).
↑Heinrich Boos: Monumenta Wormatiensia. Annalen und Chroniken (= Quellen zur Geschichte der Stadt Worms. Tl. 3). Weidmann, Berlin 1893, S. 39.
↑Joseph Braun: Die liturgische Gewandung im Occident und Orient nach Ursprung und Entwicklung, Verwendung und Symbolik. Herder, Freiburg (Breisgau) 1907, S. 403.