Село Козловец се намира в средната част на Дунавската равнина, на 16,4 км южно от Свищов. Съседни са му селата: Алеково – на 7,5 км на югоизток; Царевец – на 10,7 км на север; Българско Сливово – около 17 км през Царевец (по права линия 7 км на северозапад); Драгомирово – на 23,8 км през Царевец и Българско Сливово (по права линия около 9 км на запад); Совата – на 14,7 км на север–югоизток (по права линия около 8 км на североизток); и Хаджидимитрово – на 19,1 км през Совата (по права линия около 7 км на изток).
Селото е заобиколено от хълмове, а през него тече от юг на север малката местна река Съвова бара, която по-нататък се събира с подобна река, течаща откъм Българско Сливово, и водите им се вливат при село Совата като ляв приток в река Студена. В границите на селото река Съвова бара влиза от юг при надморска височина около 112 м и излиза на север при около 86 м. В центъра на селото при сградата на кметството надморската височина е около 97 м, в западния край достига 130 – 150 м, а в източния – 160 – 180 м.
Земеделските земи на Козловец са предимно добри, според потенциалното им плодородие при неполивни условия. [2]
През Козловец минава третокласният републикански път III-405, който го свързва с Алеково и през Царевец – със Свищов, а в границите на селото е негова главна улица.
Населението на село Козловец [3], наброяващо 3863 души към 1934 г., нараства до максималните 4337 души към 1946 г., след което постепенно намалява до 1094 души към 2018 г. (със средно 44 – 45 души годишно).
Местности
Местности в землището на селото: Еховобърдо, Елията, Сливовско, Лозенкатрапа, Абушевтрап, Башчалъка, Чалтията, Акчарско и др.[4]
История
Село Козловец първоначално е било българо-турско село. Споменава се в турски документи от 1632 г. с име Ислива (вероятно от Сливово). Има предположения за преместване от местността Кеповите орехи. Има останки от старо заселване в местностите Башчалъка, Гидеклика (Гиигликя), Герчовелетта (Гьорчелетта). В околността (Башчалъка) има гробище, надгробна могила, от късноримско селище, намерени са останки (тракийски конник, талери от Дубровнишката република и други). Според летописна книга, към средата на XIX век е било с около 170 къщи, от които половината турски. Наричало се е Турско Сливово за разлика от съседното Българско Сливово. Българите го наричат и Козло̀вец, което вероятно е по-старото име. За това свидетелства бележка от 1857 г. в църковната летописна книга за дарение на църквата в Козловец, построена в 1854 г. След Освобождението не е преименувано, а продължава да носи същото име. [5]
Загинали войници от Козловец в Балканската война:
Александър Петров Костадинов
Ангел Иванов Данчев
Ангел Симеонов Личков
Антон Стоянов
Георги Г. Атанасов
Иван Ангелов Пенков
Иван Генчев Ванев
Иван Дафинов Бързов
Иван Личев
Иван Мирчев Демирков
Лийчо Илиев Белков
Минчо П. Костадинов
Митю Бардаров
Моню Симеонов Гатев
Начо Богданов Ванков
Петко Ангелов Лабев
Спас Цанев Барбарков
Тани Личев Митанов
Цани Кънев Кожухаров
Характерни фамилии за Козловец са Бълдърков, Варамезов, Ланков, Патрашиков и др.
Село Козловец е център на кметство Козловец. [10][11]
Народно Читалище „Развитие – 1891“
Читалище „Развитие – 1891“ е действащо, регистрирано под № 2261 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата. [12][13][14] Читалището в Козловец е основано на 11.XII.1889-та година от Ангел Бакалов от село Бяла Черква. Първото представление "Осман паша", е изнесено в килийното училище.[15]
Целодневната детска градина „Христо Ботев“ в село Козловец е с общинско финансиране. [16]
Основно училище „Христо Ботев“
Един от първите учители в килийното училище в селото е Стефан Боцев от град Прилеп - Македония. След него учители са Сава Михов от Беброво, Ангел Бакалов от град Бяла Черква, Райко Кожухаров също от Бяла Черква, Атанас Райков и Данка Станчева от Севлиево. В края на 20-те години на XX век се построява сградата на днешното училище. [17]
Начално училище „Отец Паисии“
Начално училище „Отец Паисии“ е открито с водосвет на 9-ти ноември 1913-та година с водосвет. Първи учители били Никола Пушкаров, Георги Романов, Цанко Вълев, Пена Рашенова, Йордана Димитрова.
Създаден в началото на 50-те години. Триумфира в областната футболна група за първи път през Сезон 1974/1975. Печели областната група и през сезоните 1980/1981, 1981/1982, 1985/1986, 1986/1987.
Създаден в началото на 90-те години. Най-големите успехи са свързани с успехите в Елитна областна група Велико Търново през сезоните 2017/2018, 2018/2019.
