Свищов (община) 43.617, 25.35 |
|
|
|
Област | Велико Търново |
---|
Площ | 625.32 km² |
---|
Население | 43 768 души |
---|
Адм. център | Свищов |
---|
Брой селища | 16 |
---|
Сайт | svishtov.bg |
---|
|
Кмет | Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
---|
Общ. съвет | 29 съветници- За Свищов (10)
- БСП (7)
- ГЕРБ (6)
- Обединение Промяна (4)
- ДПС (2)
|
---|
|
Община Свищов се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в най-северната част на област Велико Търново. С площта си от 625,321 km2 заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,41% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релеф, води
Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простират две низини: на запад от град Свищов – източната част на обширната Свищовско-Беленска низина, а на изток от града – по-малката Вардимска низина (25,7 km2). Тук, на брега на река Дунав при 538-ия километър е и най-ниската точка на общината – 17 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите източни части на Средната Дунавска равнина. В западната част на общината от юг на север се простира северната част на т.нар. Сухиндолско-Свищовски базалтови могили. В района на селата Сломер и Червена над околния терен се издигат могилите Червенска (217 m), Славова (213 m), Двете могили (228 m) и Трите могили (243 m), а в района на село Драгомирово – могилите Драгомировска (243 m) и Пчелинова (246 m), най-високата точка на общината, разположена северно от селото.
В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 539 до 560 km (броени от устието на реката). Другите две по-големи реки в общината са река Барата, протичаща с цялото си течение през западната ѝ част и вливаща се в река Дунав при град Свищов, при 555 km. В югоизточната част на общината, покрай селата Горна Студена, Александрово, Алеково, Хаджидимитрово и Совата преминава средното течение на река Студена (ляв приток на Янтра).
В село Овча могила има минерален извор с температура 45 °С и е с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения. В изградените балнеолечебни заведения се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и др.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
|
Численост |
Дял (в %)
|
Общо |
42 734 |
100,00
|
Българи |
34 855 |
81,56
|
Турци |
2233 |
5,23
|
Цигани |
238 |
0,56
|
Други |
125 |
0,29
|
Не се самоопределят |
145 |
0,34
|
Неотговорили |
5138 |
12,02
|
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
|
Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰)
|
1985 |
595 |
708 |
-113 |
11.2 |
13.4 |
-2.1
|
1988 |
544 |
699 |
-155 |
10.5 |
13.5 |
-3.0
|
1989 |
563 |
693 |
-130 |
11.0 |
13.5 |
-2.5
|
1990 |
494 |
700 |
-206 |
9.7 |
13.7 |
-4.0
|
1991 |
437 |
684 |
-247 |
8.6 |
13.5 |
-4.9
|
1992 |
435 |
633 |
-198 |
8.6 |
12.5 |
-3.9
|
1993 |
402 |
669 |
-267 |
7.9 |
13.2 |
-5.3
|
1994 |
343 |
738 |
-395 |
6.7 |
14.4 |
-7.7
|
1995 |
282 |
716 |
-434 |
5.5 |
14.0 |
-8.5
|
1996 |
335 |
727 |
-392 |
6.6 |
14.4 |
-7.8
|
1997 |
302 |
730 |
-428 |
6.1 |
14.8 |
-8.7
|
1998 |
322 |
684 |
-362 |
6.6 |
14.1 |
-7.5
|
1999 |
344 |
754 |
-410 |
7.2 |
15.8 |
-8.6
|
2000 |
340 |
749 |
-409 |
7.1 |
15.7 |
-8.6
|
2001 |
292 |
679 |
-387 |
6.1 |
14.2 |
-8.1
|
2002 |
311 |
711 |
-400 |
6.5 |
14.9 |
-8.4
|
2003 |
336 |
720 |
-384 |
7.0 |
15.0 |
-8.0
|
2004 |
324 |
708 |
-384 |
6.7 |
14.5 |
-7.9
|
2005 |
358 |
690 |
-332 |
7.3 |
14.0 |
-6.8
|
2006 |
386 |
717 |
-331 |
7.8 |
14.6 |
-6.7
|
2007 |
373 |
666 |
-293 |
7.6 |
13.5 |
-6.0
|
2008 |
386 |
734 |
-348 |
7.8 |
14.9 |
-7.0
|
2009 |
426 |
645 |
-219 |
8.6 |
13.0 |
-4.4
|
2010 |
421 |
678 |
-257 |
8.6 |
13.8 |
-5.2
|
2011 |
407 |
724 |
-317 |
9.6 |
17.0 |
-7.5
|
2012 |
441 |
668 |
-227 |
10.6 |
16.0 |
-5.4
|
2013 |
394 |
646 |
-252 |
9.6 |
15.8 |
-6.2
|
2014 |
407 |
680 |
-273 |
10.2 |
17.0 |
-6.8
|
2015 |
420 |
683 |
-263 |
10.9 |
17.6 |
-6.8
|
2016 |
396 |
656 |
-260 |
10.5 |
17.4 |
-6.9
|
2017 |
378 |
646 |
-268 |
10.3 |
17.6 |
-7.3
|
2018 |
282 |
644 |
-362 |
8.0 |
18.2 |
-10.2
|
2019 |
275 |
634 |
-359 |
8.0 |
18.5 |
-10.5
|
2020 |
213 |
728 |
-515 |
6.4 |
21.8 |
-15.5
|
2021 |
228 |
886 |
-658 |
7.1 |
27.5 |
-20.4
|
2022 |
199 |
706 |
-507 |
7.4 |
26.4 |
-19.0
|
2023 |
184 |
578 |
-394 |
7.0 |
22.0 |
-15.0
|
Населени места
Общината има 16 населени места с общо население от 27 595 души към 7 септември 2021 г.[3]
Списък на населените места в община Свищов, население и площ на землищата им
Населено място
|
Население (2021 г.)
|
Площ на землището km2
|
Забележка (старо име)
|
Свищов |
18385 |
110,271 |
Административен център на общината
|
Алеково |
507 |
34,698 |
Акча яр
|
Александрово |
167 |
11,686 |
Митхат паша кьой
|
Българско Сливово |
945 |
40,107 |
|
Вардим |
815 |
53,480 |
|
Горна Студена |
307 |
38,048 |
|
Деляновци |
109 |
13,657 |
Чаушка махала
|
Драгомирово |
505 |
36,162 |
Дели сюлю
|
Козловец |
935 |
60,955 |
|
Морава |
827 |
32,634 |
Хаджи Муса
|
Овча могила |
1041 |
54,365 |
|
Ореш |
1264 |
43,140 |
|
Совата |
110 |
- |
в з-щето на гр. Свищов
|
Хаджидимитрово |
519 |
46,551 |
Саръ яр
|
Царевец |
931 |
31,925 |
|
Червена |
228 |
17,642 |
|
ОБЩО |
27595 |
625,321 |
1 населено място без землище 5 населени места с по-малко от 350 души население
|
Административно-териториални промени
- Височайши доклад № 8421/обн. 26.11.1881 г. – преименува с. Мидхат паша кьой на с. Александрово;
- Указ № 259/обн. 23.11.1884 г. – преименува с. Дели сюлю на с. Драгомирово;
- Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Хаджи Муса на с. Морава;
- МЗ № 2820(обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Акча яр на с. Алеково;
- – преименува с. Саръ яр на с. Хаджидимитрово;
- – преименува с. Чаушка махала на с. Деляновци;
- Указ № 196/30 януари 1970 г. – признава н.м. ДЗС „Совата“ за с. Совата.
Транспорт
През западната част на общината, от юг на север преминава участък от 31,4 km от трасето на жп линията Левски – Ореш – Свищов.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 126,7 km:
- участък от 13,4 km от Републикански път I-3 (от km 23,8 до km 37,2);
- участък от 32,1 km от Републикански път II-52 (от km 43,2 до km 75,3);
- последният участък от 3,6 km от Републикански път II-54 (от km 27 до km 30,6);
- последният участък от 27,7 km от Републикански път III-302 (от km 2,5 до km 30,2);
- последният участък от 27,7 km от Републикански път III-405 (от km 45,6 до km 78,8);
- последният участък от 13,2 km от Републикански път III-407 (от km 87,1 до km 100,3);
- последният участък от 3,5 km от Републикански път III-504 (от km 42 до km 45,5).
Топографска карта
Източници
Външни препратки