PROFILPELAJAR.COM

Категория Примера А
	Създадена
	27 юни 1948
	Държава
	Колумбия
	Федерация/Организатор
	КФФ ; ДИМАЙОР
	Конфедерация
	КОНМЕБОЛ
	Отбори
	18
	Изпадане в:
	Категория Примера Б
	Национални купи:
	Копа Коломбия ; Суперлига Коломбиана
	Международни турнири:
	Копа Либертадорес ; Копа Судамерикана
	Настоящ шампион
	Апертура: Атлетико Насионал (14) ; Финалисасион: Индепендиенте СФ (8)
	Най-много титли:
	Мийонариос (14) ; Атлетико Насионал (14)
	Уебсайт
	dimayor.com
	Настоящ сезон
	Категория Примера А 2014

Категория Примера А (на испански: Categoría Primera A) е най-високата дивизия в колумбийския професионален футбол. По силата на договора за спонсорство с производителя на безалкохолни напитки Постобон тя е известна и като Лига Постобон (Liga Postobón). В периода 1990-2010 г. официалното ѝ име е Копа Мустанг (Copa Mustang) - на името на марка цигари, но договорът с производителя Протабако е прекратен след влизането в сила на закон, забраняващ рекламата на тютюневи изделия по време на спортни и културни мероприятия.^[1]

В организираното от Димайор първенство участват 18 отбора. В историята има общо 14 различни шампиона, като с най-много титли са Мийонариос и Атлетико Насионал – по 14.

История

През 30-те години на 20 век в Баранкиля е основана аматьорската футболна федерация Адефутбол. Около 10 години по-късно, на 27 юни 1948 г., също в Баранкиля е основана професионалната футболна федерация Димайор, която провежда свое собствено първенство с първоначално десет отбора. Първата шампионска титла печели Индепендиенте Санта Фе. След спор между Адефутбол и Димайор, Димайор напуска Колумбийската Футболна Федерация, а в отговор ФИФА федерация обявява Димайор и нейното първенство за нелегитимни и изключва отборите и футболистите от участие в международни турнири. По ирония на съдбата обаче вместо това да доведе до крах на новосформираното първенство, в следващите няколко години то изживява познатия си като Ел Дорадо златен период.^[2]

В края на 40-те години Аржентина e дом на едни от най-добрите футболисти по онова време, но те стачкуват за по-големи заплати. Алфонсо Сениор Кеведо, президент на Мийонариос знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъсването на взаимоотношенията между Димайор и ФИФА означава, че правилата на ФИФА - най-вече тези за трансферите на футболисти - не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори.^[2] Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи.^[3] Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара - това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора.^[2] Останалите отбори от първенството не остават по-назад и постепенно започват да примамват играчи не само от Аржентина, но и от други южноамерикански държави и Европа. Още до края на 1949 г. в първенството играят 109 чужденци, от които 57 аржентинци.^[4] В златните години на първенството там играят футболисти от световна величина - в Мийонариос компания на Педернера правят аржентинците Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания; Кукута Депортиво се насочва към Уругвай и взима в редиците си 15 уругвайци, сред които осем шампиони от Световното първенство в Бразилия през 1950 г.; Индепендиенте Санта Фе привлича Ектор Риал (който впоследствие заедно с ди Стефано се превръща в една от звездите на Реал Мадрид), английския национал Нийл Франклин, както и друг англичанин - Чарли Митън, който в Манчестър Юнайтед получава 7 паунда седмично, а в Колумбия - по 50;^[3] Депортиво Самариос посяга предимно към Европа и се сдобива с осем унгарци, сред които е Гюла Женгелер, легенда на Уйпещ и двукратен голмайстор на Европа, както и двама югославяни, австриец, италианец и румънец; Депортиво Перейра събира в състава си няколко парагвайци; Атлетико Хуниор - унгарци и бразилци; Депортиво Кали и Индепендиенте Меделин - играчи от Перу.

Напрежението между Димайор, ФИФА, КОНМЕБОЛ и отборите, чиито играчи са „откраднати“ обаче расте. КОНМЕБОЛ и ФИФА желаят нази футболна лудост, стъпила върху огромните заплати да спре, а засегнатите отбори искат да си прибарат играчите. ФИФА изважда националния отбор на Колумбия от всички турнири, а много от колумбийските отбори отвръщат с отказ да пускат играчите си за мачове на техните национални отбори. В крайна сметка през август 1951 г. ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.^[3]

През 1989 г. първенството не се доиграва заради убийството на страничния съдия Алваро Ортега на 1 октомври в Меделин. Не е определен шампион, а през следващия сезон отбори от Колумбия не участват в континенталните турнири.

През 1991 г. е сформирана Категория Примера Б, а от 1993 г. е въведено изпадането и влизането от и в Примера А.

През 2014 г. е взето решение отборите от Примера А да се увеличат на 20, а тези от Примера Б да намалеят до 16. Причината е отливът на фенове след като от примера А изпадат няколко от отборите с големи традиции, а тяхното място е заето ос сравнително нови отбори с по-малко запалянковци. Двата допълнителни отбора ще бъдат определени посредством турнир с участието на осем от традиционните отбори, закотвили се в Примера Б.

Формат

По подобие на по-голямата част от южноамериканските първенства, от 1968 г. Категория Примера А се състои от две фази годишно - Апертура и Финалисасион. До 2001 г. включително двете фази се считат за един турнир и завършилите на първите мяста в тях отбори се класират за Лигила (Малка лига), в която при разменено гостуване определят шампиона на първенството. От 2002 г. двете фази излъчват по един шампион.

Стандартният формат на всяка една от фазите предвижда по един мач между всеки два отбора, тоест 17 кръга, плюс допълнителен дерби кръг, в който всеки отбор играе срещу своя най-голям съперник. Първите осем тима в класирането се класират на плейофите и се разделят в две групи по четири отбора, където играят всеки срещу всеки при разменено гостуване. Победителите в групите играят финал при разменено гостуване. Възможен е и съкратен вариант (например през 2014 г. преди Световното първенство в Бразилия), при който вместо в две плейофни групи, отборите се разпределят в четири двойки четвъртфинални срещи.

Изпадане

Изпадащите отбори в Категория Примера Б се определят на базата на представянето им през последните три сезона. Точките от редовния сезон на Апертура и Финалисасион от последните три години (общо 108 мача) се събират и отборът с най-малко точки изпада директно, а предпоследният в класирането играе бараж срещу втория от Примера Б.

Класиране за континентални турнири

Шампионите от двете фази се класират за Копа Либертадорес. Третият отбор с право на участие в този турнир се определя посредством общо класиране, в което се взимат под внимание всички мачове от двете фази през годината, включително и плейофните мачове. Класира се отборът с най-много точки, различен от шампионите. Ако един и същи отбор спечели Апертура и Финалисасион, то тогава второто място се определя по същата схема като третото.

В Копа Судамерикана Колумбия има четири представители. Това са носителите на Купата на Колумбия и Суперлига де Коломбия (два мача на разменено гостуване между шампионите на Апертура и Финалисасион), както и двата отбора в общото класиране с най-много точки след третия класирал се за Копа Американа. Възможно е един отбор да участва и в двата континентални турнира, ако е шампион и носител на една от двете купи.

Отбори през 2014 г.

Отбор	Град	Стадион	Първи сезон	Последна титла	Дерби
Агилас Перейра	Перейра	Ернан Рамирес Вийегас	2011	—	1
Алианса Петролера	Баранкабермеха	Алваро Гомес Уртадо	2013	—	2
Атлетико Насионал	Меделин	Атанасио Хирардот	1948	2014 А	3
Атлетико Уила	Нейва	Гилермо Пласас Алсид	1993	—	4
Бояка Чико	Тунха	Ла Индепендесия	2004	2008 А	5
Депортес Толима	Ибаге	Мануел Мурийо Торо	2005	2003 Ф	4
Депортиво Кали	Кали	Паскуал Гереро	1948	2005 Ф	6
Депортиво Пасто	Пасто	Либертад	1999	2006 А	6
Енвигадо	Енвигадо	Полидепортиво Сур	1992	—	1
Индепендиенте Меделин	Меделин	Атанасио Хирардот	1948	2009 Ф	3
Индепендиенте Санта Фе	Богота	Немесио Камачо	1948	2012 А	7
Ла Екидад	Богота	Метрополитано де Течо	2007	—	8
Мийонариос	Богота	Немесио Камачо	1948	2012 Ф	7
Онсе Калдас	Манисалес	Палогранде	1948	2010 Ф	2
Патриотас	Тунха	Ла Индепендесия	2012	—	5
Униаутонома	Баранкиля	Метрополитано Роберто Мелендес	2014	—	9
Форталеса	Сипакира	Метрополитано де Течо	2014	—	8
Хуниор	Баранкиля	Метрополитано Роберто Мелендес	1948	2011 Ф	9

Рекорди

Най-много шампионски титли: Мийонариос, Атлетико Насионал – 14
Най-много голове: Серхио Галван Рей - 224^[5]
Най-бърз гол: 7 секунди, Ариел Кареньо, Ла Екидад - Хуниор 1:0, 25 юли 2010 г.
Най-резултатен мач: Индепендиенте Меделин - Индепендиенте Санта Фе 9:5, 9 юни 1957 г.
Най-голяма победа като домакин: Депортиво Самариос - Универсидад Насионал 12:1, 29 юли 1951 г.
Най-голяма победа като гост: Депортиво Самариос - Депортес Киндио 1:11, 9 ноември 1952 г.

Шампиони

По години

Година	Шампион
1948	Индепендиенте Санта Фе
1949	Мийонариос
1950	Онсе Калдас
1951	Мийонариос
1952	Мийонариос
1953	Мийонариос
1954	Атлетико Насионал
1955	Индепендиенте Меделин
1956	Атлетико Киндио
1957	Индепендиенте Меделин
1958	Индепендиенте Санта Фе
1959	Мийонариос
1960	Индепендиенте Санта Фе
1961	Мийонариос
1962	Мийонариос
1963	Мийонариос
1964	Мийонариос
1965	Депортиво Кали
1966	Индепендиенте Санта Фе
1967	Депортиво Кали
1968	Унион Магдалена

Година	Шампион
1969	Депортиво Кали
1970	Депортиво Кали
1971	Индепендиенте Санта Фе
1972	Мийонариос
1973	Атлетико Насионал
1974	Депортиво Кали
1975	Индепендиенте Санта Фе
1976	Атлетико Насионал
1977	Хуниор
1978	Мийонариос
1979	Америка де Кали
1980	Хуниор
1981	Атлетико Насионал
1982	Америка де Кали
1983	Америка де Кали
1984	Америка де Кали
1985	Америка де Кали
1986	Америка де Кали
1987	Мийонариос
1988	Мийонариос
1989	няма

Година	Шампион
1990	Америка де Кали
1991	Атлетико Насионал
1992	Америка де Кали
1993	Хуниор
1994	Атлетико Насионал
1995	Хуниор
1995/1996	Депортиво Кали
1996/1997	Америка де Кали
1998	Депортиво Кали
1999	Атлетико Насионал
2000	Америка де Кали
2001	Америка де Кали
2002 А	Америка де Кали
2002 Ф	Индепендиенте Меделин
2003 А	Онсе Калдас
2003 Ф	Депортес Толима
2004 А	Индепендиенте Меделин
2004 Ф	Хуниор
2005 А	Атлетико Насионал
2005 Ф	Депортиво Кали
2006 А	Депортиво Пасто

Година	Шампион
2006 Ф	Кукута Депортиво
2007 А	Атлетико Насионал
2007 Ф	Атлетико Насионал
2008 А	Бояка Чико
2008 Ф	Америка де Кали
2009 А	Онсе Калдас
2009 Ф	Индепендиенте Меделин
2010 А	Хуниор
2010 Ф	Онсе Калдас
2011 А	Атлетико Насионал
2011 Ф	Хуниор
2012 А	Индепендиенте Санта Фе
2012 Ф	Мийонариос
2013 А	Атлетико Насионал
2013 Ф	Атлетико Насионал
2014 А	Атлетико Насионал
2014 Ф	Индепендиенте Санта Фе
2015 А
2015 Ф
2016 А
2016 Ф

По брой титли

Емблемата на Мийонариос с 14 звезди, символизиращи 14-те спечелени от тях шампионски титли

Титли	Отбор
14	Мийонариос, Атлетико Насионал
13	Америка де Кали
8	Депортиво Кали, Индепендиенте Санта Фе
7	Хуниор
5	Индепендиенте Меделин
4	Онсе Калдас
1	Депортес Киндио, Унион Магдалена, Депортес Толима, Депортиво Пасто, Кукута Депортиво, Бояка Чико

Голмайстори

На всички времена

Място	Име	Голове
1	Серхио Галван Рей	224
2	Иван Валенсиано	217
3	Уго Орасио Лондеро	211
4	Освалдо Марсиал Палавесино	204
5	Хорхе Рамирес Галего	201
6	Омар Лоренсо Девани	198
7	Виктор Аристисабал	187
8	Арнолдо Игуаран	186
9	Уилингтън Ортис	184
"	Хосе Омар Вердун	184

По сезони^[6]

Година	Голмайстор	Отбор	Голове
1948	Алфредо Кастийо	Мийонариос	31
1949	Педро Кабийон	Мийонариос	42
1950	Касимиро Авалос	Депортиво Перейра	27
1951	Алфредо ди Стефано	Мийонариос	33
1952	Алфредо ди Стефано	Мийонариос	19
1953	Марио Галери	Депортес Киндио	20
1954	Карлос Алберто Гамбина	Атлетико Насионал	21
1955	Фелипе Марино	Индепендиенте Меделин	22
1956	Хайме Гутиерес	Депортес Киндио	21
1957	Хосе Висенте Греко	Индепендиенте М	30
1958	Хосе Америко Монтанини	Атлетико Букараманга	36
1959	Фелипе Марино	Кукута Депортиво	35
1959	Фелипе Марино	Индепендиенте М	35
1960	Вартер Марколини	Депортиво Кали	30
1961	Алберто Перасо	Индепендиенте СФ	32
1962	Хосе Омар Вердун	Кукута Депортиво	36
1963	Омар Лоренцо Девани	Атлетико Букараманга	36
1963	Хосе Омар Вердун	Кукута Депортиво	36
1964	Омар Лоренцо Девани	Атлетико Букараманга	28
1964	Омар Лоренцо Девани	Унион Магдалена	28
1965	Перфекто Родригес	Индепендиенте М	38
1966	Омар Лоренцо Девани	Индепендиенте СФ	31
1967	Фосе Мария Фереро	Мийонариос	38
1968	Фосе Мария Фереро	Мийонариос	32
1969	Уго Орасио Лондеро	Америка де Кали	25
1970	Хосе Мария Фереро	Кукута Депортиво	27
1970	Валтер Соса	Унион Санта Фе	27
1971	Уго Орасио Лондеро	Кукута Депортиво	30
1971	Аполинар Паниагуа	Депортиво Перейра	30
1972	Уго Орасио Лондеро	Кукута Депортиво	27
1973	Нелсон Силва Пачеко	Кукута Депортиво	36
1973	Нелсон Силва Пачеко	Хуниор	36
1974	Виктор Ефанор	Хуниор	33
1975	Хорхе Рамон Касерес	Депортиво Перейра	35
1976	Мигел Анхел Конверти	Мийонариос	33
1977	Освалдо Марсиал Палавесино	Атлетико Насионал	33
1978	Освалдо Марсиал Палавесино	Атлетико Насионал	36
1979	Хуан Хосе Иригойен	Мийонариос	36
1980	Серхио Сиера	Депортиво Перейра	26
1981	Виктор Уго дел Рио	Депортес Толима	29
1982	Мигел Освалдо Гонсалес	Атлетико Букараманга	27
1983	Уго Готарди	Индепендиенте СФ	29
1984	Уго Готарди	Индепендиенте СФ	23
1985	Мигел Освалдо Гонсалес	Атлетико Букараманга	34
1986	Ектор Рамон Соса	Индепендиенте М	23
1987	Хорхе Аравено	Депортиво Кали	23
1988	Серхио Ангуло	Индепендиенте СФ	29
1989¹	~~Ектор Герардо Мендес~~	~~Депортиво Перейра~~	17
1990	Антъни де Авила	Америка де Кали	25
1991	Иван Валенсиано	Хуниор	30
1992	Джон Хайро Трелес	Атлетико Насионал	25
1993	Мигел Гереро	Хуниор	34

Година	Шампион	Отбор	Голове
1994	Рубен Дарио Ернандес	Индепендиенте М	32
		Депортиво Перейра
		Америка де Кали
1995	Иван Валенсиано	Хуниор	24
1995/1996	Иван Валенсиано	Хуниор	36
1996/1997	Хамилтон Рикард	Депортиво Кали	36
1998	Виктор Бония	Депортиво Кали	37
1999	Серхио Галван Рей	Онсе Калдас	26
2000	Карлос Аблерто Кастро	Мийонариос	24
2001	Карлос Аблерто Кастро	Мийонариос	29
2001	Хорхе Орасио Серна	Индепендиенте М	29
2002 А	Луис Фернандо Сулета	Унион Магдалена	13
2002 Ф	Орландо Байестерос	Атлетико Букараманга	13
2002 Ф	Милтон Родригес	Депортиво Перейра	13
2003 А	Арнулфо Валентиера	Онсе Калдас	13
2003 Ф	Лейдер Пресиадо	Депортиво Кали	17
2004 А	Серхио Херера	Америка де Кали	13
2004 Ф	Леонардо Фабио Морено	Америка де Кали	15
2004 Ф	Лейдер Пресиадо	Индепендиенте СФ	15
2005 А	Виктор Аристисабал	Атлетико Насионал	16
2005 Ф	Хамерсон Рентерия	Реал Картахена	12
2005 Ф	Уго Родалега	Депортиво Кали	12
2006 А	Хорхе Морено	Кукута Депортиво	15
2006 Ф	Диего Алварес	Индепендиенте М	11
2006 Ф	Жон Чария	Депортес Толима	11
2007 А	Фреди Монтеро	Атлетико Уила	13
2007 А	Серхио Галван Рей	Атлетико Насионал	13
2007 Ф	Дайро Морено	Онсе Калдас	16
2008 А	Мигел Канео	Бояка Чико	13
2008 А	Иван Веласкес	Депортес Киндио	13
2008 Ф	Фреди Монтеро	Депортиво Кали	16
2009 А	Теофило Гутиерес	Хуниор	16
2009 Ф	Джаксън Мартинес	Индепендиенте М	18
2010 А	Карлос Бака	Хуниор	12
2010 А	Карлос Рентерия	Ла Екидад	12
2010 Ф	Вилдер Медина	Депортес Толима	16
2010 Ф	Дайро Морено	Онсе Калдас	16
2011 А	Карлос Рентерия	Атлетико Насионал	12
2011 Ф	Карлос Бака	Хуниор	12
2012 А	Робин Памирес	Депортес Толима	13
2012 Ф	Енри Ернандес	Хуниор	9
2012 Ф	Кармело Валенсия	Ла Екидад	9
2013 А	Вилдър Медина	Индепендиенте СФ	12
2013 Ф	Дайро Морено	Мийонариос	9
2013 Ф	Луис Карлос Руис	Хуниор	9
2014 А	Дайро Морено	Мийонариос	12
2014 Ф	Херман Кано	Индепендиенте М	16
2015 А
2015 Ф
2016 А
2016 Ф
2017 А

Бележки

¹- шампионатът е прекъснат.

Сезони в Примера А

В скоби са отбелязани предишните имена на отборите, с удебелен шрифт – отборите от 2014 г.

Сезони	Отбор
78	Атлетико Насионал (Атлетико Мунисипал), Индепендиенте СФ, Мийонариос
75	Депортиво Кали
74	Индепендиенте Меделин
73	Америка де Кали, Депортес Киндио
72	Онсе Калдас (Депортес Калдас, Депортиво Манисалес, Атлетико Манисалес)
70	Депортес Толима
67	Депортиво Перейра
64	Хуниор
63	Атлетико Букараманга
61	Кукута Депортиво
53	Унион Магдалена (Депортиво Самариос)
32	Атлетико Уила, Енвигадо

Сезони	Отбор
23	Депортиво Пасто
21	Бояка Чико
19	Реал Картахена
16	Кортулуа
14	Ла Екидад
9	Бока Хуниорс де Кали
8	Спортинг де Баранкия
6	Агилас Перейра (ФК Итагуи)
5	Универсидад Насионал
4	Онсе Депортиво, Патриотас
3	Уракан де Меделин
2	Алианса Петролера, Сентаурос Вилявисенсио, Депортиво Уникоста
1	Депортиво Баранкиля, ФК Форталеса, Либертад де Маранкия, Оро Негро, Униаутонома