Камен Зидаров
Портретна снимка на Камен Зидаров от 1936 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	16 септември 1902 г.(1902-09-16) Драганово, Княжество България
Починал	10 декември 1987 г. (на 85 г.) София, Народна република България
Националност	българин
Жанр	поезия
Уебсайт	Страница в IMDb
Камен Зидаров в Общомедия

Камен Зидаров (псевд. на Тодор Събев Манев) е български поет, преводач и драматург и филмов сценарист.

Член и функционер на БКП – от 1944 година. Народен деятел на културата – 1970 година.

Роден е на 16 септември 1902 г. в Горно Оряховското село Драганово.

През 1934 година заживява в София.

От 1944 година е член на БКП. Директор на Военния театър между 1945 и 1949 г. В периода (1949 – 1956) - директор на Народния театър.

Носител е на Димитровска награда, през 1950 година.

Умира през 1987 г. в София.

Пише множество мемоарни книги като „Броеница на времето“, Партиздат, 1981, „Звезди от голямата плеяда. Спомени и размисли“, НМ, кн.1, 1973 и кн. 2, 1978, „Изкуство и живот, неподвластни на забрава. Спомени“, НИ, 1983, „Пламъци от изпепеляваща любов. Спомени“, БП, 1986, „Асен Разцветников в живота и поезията. Спомени и размисли“, БП, 1976^[1].

• „Тишина“ – 1936 г.
• „Антена“ – 1938 г.
• „Септемврийски песни“ – 1945 г.

• „Царска милост“ – 1949 г.
• „Иван Шишман“ – 1959 г.
• „Калоян“ – 1968 г.
• „Любовта на Адриана Орлова“ – 1969 г.
• „Каин и магьосникът“
• „За честта на пагона“
• „В навечерието“
• „Блокада“
• „Усилни години“
• „Плесницата“
• „Диана и героят“
• „Законът на патрициите“
• „Среща в Рим“

• Лауреат на Димитровска награда (1950)
• орден „Народна република България“ III ст. (1959) и I ст. (1962)
• Народен деятел на културата (1970)
• орден „Георги Димитров“ (1972)
• Герой на социалистическия труд на България (указ № 1890 от 31 август 1974 г.)
• Герой на Народна република България (1982, по случай неговата 80-годишнина)

• От и за Камен Зидаров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България