Йосиф Серчанин

Йосиф
Ιωσήφ
православен духовник
Роден
Починал
1864 г.
Паметна плоча над западния вход на катедралния храм „Свети Атанасий“ във Варна с името на Йосиф Серчанин: „Старият храм на Свети Атанасий, който в миналото не разрушиха бомбите на Арес, опожарен на 15 февруари 1836 година от Спасителя, беше възобновен из основи прекрасно, както се вижда, и също достойно и за Варна, за да се гордее с делата на гражданите, местни и чуждоземни християни, обичащи красивото и благочестивото и делото на ръководящата ги църква на уважавания и знаменит архиерей Йосиф Серски. Всички, които ще се молите тук, споменавайте Бога, да бъде милостив към греховете им. 29 август 1838 г.“

Йосиф (на гръцки: Ιωσήφ) е православен духовник, имброски (1825 – 1835) и варненски митрополит (1835 – 1846) на Вселенската патриаршия.[1][2]

Биография

Роден е в на южномакедонския град Сяр[2] или в някое от селата в околностите на Сяр,[3][4] затова носи прякора Серчанин (на гръцки Σερραίος, Сереос) или Серски. По произход е българин.[5][6] Служи като велик протосингел на Патриаршията.[3][2]

През октомври 1825 година, след смъртта на Никифор Имброски, е избран за митрополит на Имброската епархия и остава на поста до февруари[7][2] или до август 1835 година,[3] когато е избран за варненски митрополит.[7] Негов подпис има в евангелие в храма „Света Марина“ в село Схинуди на острова. В катедрата по църковна история на Богословския факултет на Атинския университет са запазени негови писма до Вартоломей Кутлумушки.[3]

За разлика от предходника си Филотей, във Варна Йосиф става известен със строгостта и точността на църква администрация, както и със своята богата образователна дейност. По негова инициатива в града в 1840 – 1841 година е създадено гръцко училище, а в 1844 – 1845 гръцко взамоучително училище с пръв учител Константинос от Янина.[8][9][10]

Във Варна Йосиф покровителства и българската просвета и допускал употребата на български език в богослужението.[5] При управлението му в епархията започват да се строят църкви. Йосиф възстановява изгорялата варненска катедрала „Свети Атанасий“ в 1838 г. и подкрепя изграждането на „Свети Николай“ в Балчик в 1845 г.[6]

Учителят Райчо Блъсков описва в автобиографията си митрополит Йосиф, с когото се познава. Бащата на владиката бил около 100-годишен и знаел единствено български, а митрополит Йосиф също говорил македонски български диалект. Той бил винаги засмян, разпитвал селяните за поминъка им, за свещеника, за църквата им. Бил образован, много умен и сладкодумно говорил на български.[11]

Във Варна Йосиф остава до 5 октомври 1846 година, когато е избран за митрополит на Видин.[12][2] Не отива във Видин и подава оставка още през ноември същата година.[2] Заточен е на Света гора, заради пробългарската си дейност.[13][4]

Умира в 1864 година.[2]

Бележки

  1. ↑ Θεοδωρίδης, Κώστας. Ιωσήφ: Ένας Σερραίος Μητροπολίτης στην Ίμβρο και τη Βάρνα // Σερραϊκά Ανάλεκτα Τόμος Πρώτος. 1992. σ. 115 – 121.
  2. ↑ а б в г д е ж Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Βιδύνης κυρός Ιωσήφ. (;-1864) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 април 2021 г. (на гръцки)
  3. ↑ а б в г Καράς, Μελίτων. Η νήσος Ίμβρος: Συμβολή εις την εκκλησιαστικήν ιστορίαν της. Θεσσαλονίκη, Πατριαρχικόν Ίδρυμα Πατερικών Μελετών, 1987. σ. 172.
  4. ↑ а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 301.
  5. ↑ а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 62.
  6. ↑ а б Нейчев, Велин. Църквите в Балчик // Balchik.com. Посетен на 2016-8-16.
  7. ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 68.
  8. ↑ Φούκας, Βασίλης Α., Ιωάννης Α. Σκούρτης. Η ελληνική εκπαίδευση στη Βάρνα και ο ρόλος του τοπικού Φιλεκπαιδευτικού Συλλόγου (1872) // Πρακτικά του ΛΒ΄ Πανελλήνιου Ιστορικού Συνεδρίου. 2012. σ. 211.
  9. ↑ Καζαμίας, Γεώργιος Α. Οι Ελληνες της Βουλγαριας: Ένα ιστορικό τμήμα του περιφερειακού ελληνισμού. Θεσσαλονίκη, Ιδρυμα Μελετων Χερσονησου του Αιμου, 1999. ISBN 9607387333, 9789607387332. σ. 263.
  10. ↑ Βάρνας μητρόπολη // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 16 август 2016.
  11. ↑ 13. Кой е вестителят на Святия дух за възраждането на България // Библиотека – Беинса Дуно. Посетен на 16 август 2016.
  12. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά 8. 1937. σ. 129.
  13. ↑ История на Варненската епархия // Варненска и Великопреславска епархия. Архивиран от оригинала на 2005-12-14. Посетен на 16 август 2016.
Никифор → имброски митрополит
(октомври 1825 – февруари 1835) 		→ Неофит
Калиник → варненски митрополит
(февруари 1835 – 5 октомври 1846) 		→ Аверкий
Кирил → видински митрополит
(5 октомври 1846 – ноември 1846) 		→ Венедикт
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“