PROFILPELAJAR.COM

Иван Филипов
	Иван Филипов
български резбар
Роден	1834 г. Осой, Османска империя
Починал	1919 г. (85 г.)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Филипов.

Иван Филипов е български резбар, представител на Дебърската художествена школа.

Биография

Иван Филипов е роден в дебърското село Осой, Западна Македония в 1834 година в семейството на майстора резбар Филип Аврамов от рода Филипови.^[1] Във Варна тайфата на Иван Филипов изработва великолепния иконостас на катедралния храм „Успение Богородично“.^[2] Във Варна Филиповци не работят по свой проект, а по проект на архитект Никола Лазаров. В този иконостас за пръв път в новата българската резба се вмъква плетеницата и така е нарушена дългогодишна традиция иконостасите да имат предимно растителни и животински мотиви.^[3]

Иван подпомогнат от племенника си Иван Йосифов и сина си Филип Иванов ръководи изрязването на иконостаса в църквата „Рождество Богородично“ в Цариброд, в „Света Троица“ в царибродското село Лукавица и в „Свети Георги“ в Ямбол (1897).^[3] Сред най-старите резбарски работи на Иван Филипов в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.^[4] С брат си изработват разпятие за иконостаса на църквата „Въведение Богородично“ в Стара Загора за 1635 гроша, а на следната 1891 година за 1360 гроша правят и двете странични иконостасчета, на които са поставени иконите на Въведение Богородично и Свети Мина.^[5]

Подпомага издаването на „Сборник от старонародни песни и обичаи в Дебърско и Кичевско (Западна Македония)“ на Васил Икономов в 1893 година, като набира 25 абонати, предимно от Ямбол. ^[6]

Умира в 1919 година.^[1]

Асен Василиев пише за него:

„

Умението и духът на големия художник се чувстват в творбите на Иван Филипов, който изрязва иконостаса на църквата „Св. Георги“ в Ямбол. Той до известна степен достига изкуството на баща си и създава най-сложния от иконостасите на Филиповци в България. И тук умението при стилизацията на мотивите и съчетанието им чудесно се съгласуват с необикновената сръчност при изрязването им. Елементите в композициите са почти изключително растителни и са дадени по омайващ начин.^[7]

“