Иван Ганчов е роден в село Бешлий през 1843 г. Останал от малък сирак, майка му се жени повторно, и на 12 г. възраст се преместват в село Рибен. Чиракува при турчин в град Плевен. След стълкновение с турците бяга в Румъния заедно със своя приятел Христо Дулата. Там започва работа като градинар и се запознава с участниците в българското революционно движение. Познава се със Стефан Караджа, чието име споменава често в спомените си по-късно. Оттам идва и съмнението за участието му в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но тази теза не е доказана, тъй като в съществуващите списъци за личния състав на същата неговото име не е налично.
С отряда на генерал Гурко участва в превземането на Казанлък и битката при Стара Загора, където е ранен в крака. Спасява го руски казак, който го кара да се хване за опашката на коня му и така го извлича от бойното поле. Като по-леко ранен е оставен за оздравяване на укрепените позиции на Шипченския проход.
Взима участие в боевете на Шипка, където е ранен за втори път на 13 август 1877 г.
Остава в селото до края на живота си. Жени се за девойка от селото и имат трима сина – Игнат, Георги, Симеон и дъщеря – Мита. Имат 11 внуци и 22 правнуци.
Част от наследниците му все още живеят в селото.
Наследство
Във фонда на Военноисторическия музей в гр. Плевен се съхраняват сабята, ботушите (единствените ботуши на опълченец в музей) и оригинална снимка на Иван Ганчов.
Опълченецът пазел и униформата си, но по негово желание е погребан с нея и с част от ордените си.
През 1923 г. Иван Ганчов е обявен за почетен гражданин на град Габрово.
