PROFILPELAJAR.COM

„Зиадлер“
SMS^{[~ 1]} Seeadler; Walter, Pass of Balmaha
	„Зиадлер“ SMS Seeadler; Walter, Pass of Balmaha
	Pass of Balmaha по-късно преименуван на SMS Seeadler
Флаг	САЩ; Германска империя
Клас и тип	Уиндджамер/Спомагателен крайцер
Производител	R Duncan & Co в Глазгоу, Шотландия.
Служба
Спуснат на вода	9 август 1878 г.
Влиза в строй	5 септември 1888 г.;; 1915 г. като спомагателен крайцер
Потънал	изхвърлен на риф на 2 август 1917 г. при Дружествените острови
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Тип ветрилно стъкмяване	тримачтов кораб с пълно ветрилно стъкмяване
Пристанище на домуване	Глазгоу;; Бостън (Масачузетс); (1914 – 1915 г.)
ИМО номер	ON 95087
Позивна	KTRP;
Организация	Harby Steamship Company, ВМС на Германия (1915 – 1917 г.)
Собственик	David R Clark (Messrs Gibson & Clark), Глазгоу (1888 – 1908 г.);; The River Plate Shipping Company Ltd, Монреал (1908 – 1909 г.);; Ship Pass of Balmaha Company Ltd, Монреал (1909 – 1914 г.);; Harby Steamship Company, Ню Йорк (1914 – 1915 г.);; Harris-Irby Cotton Company (1915 г.)
Оператор	Harby Steamship Company, Кайзерлихе Марине
Бруто тонаж	1571 t (БРТ)
Водоизместимост	4500 t (стандартна)
Дължина	83,5 m
Дължина между перпендикулярите	; 75,0 m
Ширина	11,8 m
Газене	5,5 m
Задвижване	Платна;; 1 спомагателен дизелов двигател
Площ на ветрилата	; 2600 м²
Мощност	1000 к.с. (0,7 МВт)
Движител	1 гребен винт
Скорост	8 възела; (17 km/h); (с двигателя)
Далечина на; плаване	10 000 мили на ход 12 възела (на ход с двигателя)
Екипаж	64 души
Името означава	на немски език морски орел
Въоръжение
Артилерия	2x1 105 mm;
Минноторпедно; въоръжение	; 2x1 500 mm ТА
Други	2 картечници
	„Зиадлер“ в Общомедия

Зиадлер (на немски: Seeadler), бивш Walter, бивш Pass of Balmaha е германски тримачтов стоманен ветроходен кораб използван през Първата световна война като спомагателен крайцер от ВМС на Германия.

Търговски кораб

Построен е в корабостроителницата Robert Duncan Company в Глазгоу през 1878 г., отнася се към класа на уиндджамерите. Първоначалното му име е „Пас оф Балмаха“, собственик на съда е американската компания Harris-Irby Cotton Company.

През 1915 г. плава с товар памук от Ню Йорк за Архангелск^[3] и на 23 юли е задържан при норвежките брегове от британския спомагателен крайцер HMS Victorian, на основа подозрение в контрабанда. В съпровождане на британска призова команда от офицер и шест матроса е насочен към в порт Керкуол на Оркнейските острови. При плаването към Великобритания флагът на САЩ, съблюдаващи неутралитет във войната, е заменен с британския. Скоро съда е прихванат от немската подводница U-36 и като кораб под флаг на воюваща страна е изпратен в Германия в качеството на трофей.

През 1916 г. заедно с преименуването му в Walter,^[3] в корабостроителницата Текленборг в Хеестмюнде е подложен на основно модернизиране, в резултат на което са поставени и оборудвани:

дизелов двигател с мощност от 1000 к.с.;
цистерни за 480 тона дизелово гориво и 360 тона питейна вода;
допълнителни складове, камбузи и помещения за пленниците
две артилерийски оръдия калибър 105 мм (по време на плаване са маскирани)
две голямокалибрени картечници

Може да вземе на борда си двугодишен запас продоволствия.

През същата година към него обръща своето внимание капитан-лейтенанта граф Феликс фон Люкнер, бившият старши артилерист на търговския рейдер SMS Möwe, той става командир на кораба.

Идеята да се използва ветроход вместо параход има две преимущества: той не се нуждае от бункеровка и буди по-малко подозрения, т. е. е способен на много по-продължително рейдерство.^[4] Корабът е преименуван на Seeadler (на български: Морски орел). За старши помощник е назначен лейтенанта от търговския флот Алфред Клинг (на немски: Alfred Kling).

Рейдерство

SMS *Seeadler*, тримачтовия ветроход, който воюва в Атлантическия и Тихия океани във века на дредноутите. Картина на Кристофър Рейв.

На 21 декември 1916 г. излиза в морето, маскирайки се като норвежкия ветроход „Ирма“, плаващ от Копенхаген за Мелбърн с товар дървесина. Допълнителните помещения, запасите и двете непоставени 105-мм оръдия са затрупани с трупи.

Между Исландия и Фарьорските острови е спрян от британския спомагателен крайцер „Евендж“. На борда на рейдера се качва група за оглед от 2 офицера и 15 матроса. Нито в документите, нито в облика на съда и екипажа (26 души от екипажа говорят норвежки) групата от „Евендж“ не намира нищо подозрително и те пускат „Зиадлер“. След преминаването на зоната на британските патрули, изхвърлят зад борда товара дървесина и монтират оръдията.

На 9 януари 1917 г. първата победа за „Зиадлер“ става британският параход „Гладис Роял“, превозващ около 5000 т каменни въглища от Кардиф за Буенос Айрес. Екипажът му е взет в плен, параходът е потопен източно от Азорските острови.

На 11 януари същата съдба постига британският параход „Ланди Айлънд“ (4500 тона захар).

След двумесечно рейдерство в района на екватора между Бразилия и Африка, от 21 януари до 11 март потопява 1 параход и 8 ветрохода. На „Зиадлер“ вече има 263 пленника, поради което командира решава плененият на 21 март тримачтов барк „Камброн“ (фр.) да не бъде потопяван, а да премести на него всички пленници. За да не могат те скоро да съобщят за рейдера, на барка отсичат бушприта и чупят брам-стенгите.

На 18 април, заобикаляйки нос Хорн, от рейдера забелязват британския спомагателен крайцер „Отранто“. Но той не проявява интерес към платнохода. На 8 юни рейдера пресича екватора вече в Тихия океан. За месец и половина плаване в него унищожава три американски четиримачтови шхуни. Поради липса на питейна вода и свежи продоволствени запаси сред екипажа започва да се проявяват признаците на скорбут. Рейдерството продължава вече повече от половин година. За да даде почивка на екипажа, рейдера се насочва към остров Маупихаа, който е достигнат на 28 юли. Екипажа слиза на брега. След три дена налетяващ шквал, откъсва „Зиадлер“ от котвите, изхвърляйки го на рифове.

Последствия

За 244 дни рейдерство ветрохода изминава над 30 хил. мили, унищожава 3 парахода и 11 ветрохода^{[~ 2]} с общ тонаж около 30 000 брт, плюс 126-тонната „Lutece“. Напълно се оправдава и идеята за маскировка на рейдера като търговски ветроход.

6 души, начело с фон Люкнер, на спасителния баркас правят преход до Фиджи, където те са (според твърдението на някои вестници, с измама^[5]) принудени да се предадат. Отначало те са държани в лагер за интернирани на остров Мотуихе. Но през декември 1917 г. фон Люкнер с група интернирани организира бягство, похищавайки моторния катер на началника на лагера. В края на краищата те са хванати на островите Кермадек, и са разпределени в различни лагери, в Австралия и Океания. Репатрирани са след войната.

Другата част от екипажа (58 души начело с лейтенант Клинг) остават на мястото на крушението. На 5 септември 1917 г. те пленяват френската шхуна „Lutece“ и на нея достигат до острите Пасха. Там, на 4 октомври, шхуната е изхвърлена на брега, а хората се предават на чилийските власти, след което са изпратени на материка и интернирани. Освободени са с края на войната, на 19 август 1919 г.^[3]

След войната първоначалният собственик на съда, компанията Harriss, Irby and Vose изследва останките на „Зиадлер“ и го обявява за неподлежащ за възстановяване.^[3]

През 1926 г. в Германия е спуснат на вода миноносецът RM Seeadler. Негова кръстница става съпругата на лейтенант Клинг.

През 1958 г. следващ Seeadler, торпеден катер, става главен в серията от 10 катера.

Списък на съдовете, пленени от SMS Seeadler^[3]
Название	Страна	Тип плавателен съд	Тонаж, брт	Дата	Забележка
Gladis Royle	Великобритания	параход	3268	9 януари 1917 г.	потопен
Lundy Island	Великобритания	параход	3095	10 януари 1917 г.	потопен
Charles Gounod	Франция	барк	2199	21 януари 1917 г.	потопен
Perce		шхуна	364	24 януари 1917 г.	потопен
Antonin	Франция	барк	3071	3 февруари 1917 г.	потопен
Buenos Ayres	Италия	кораб (с пълно ветрилно стъкмяване)^[6]	1774	7 февруари 1917 г.	потопен
Pinmore	Великобритания	шхуна	2431	19 февруари 1917 г.	потопен
British Yeoman	Великобритания	барк	1953	26 февруари 1917 г.	потопен
La Rochefoucauld	Франция	барк	2200	27 февруари 1917 г.	потопен
Dupleix	Франция	барк	2206	5 март 1917 г.	потопен
Horngarth	Великобритания	параход	3609	11 март 1917 г.	потопен
Cambronne	Франция	барк	1863	21 март 1917 г.	пленен, но пуснат впоследствие, пристига в Рио де Жанейро на 30 март 1917 г.
A. B. Johnson	САЩ	шхуна	529	15 юни 1917 г.	пленен на 14 юни, потопен на следващия ден
R. C. Slade	САЩ	шхуна	673	18 юни 1917 г.	потопен
Manila	САЩ	шхуна	731	8 юли 1917 г.	потопен

Коментари

↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
↑ Според други данни, 3 парахода и 12 ветрохода, виж таблицата.

Източници

↑ Шишов А. А. Потери военно-морского флота Германии в I мировой войне 1914 – 1918 гг.; справочник. СПб, 1996, с. 19.
↑ ^а ^б Jane’s War at Sea, 1897−1997. Harper Collins, 1997, p. 21 ISBN 0-00-472065-2
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Seeadler – Walter – Pass of Balmaha, архив на оригинала от 15 май 2006, https://web.archive.org/web/20060515171751/http://www.smsmoewe.com/ships/smsms78.htm, посетен на 13 юни 2019
↑ Pardoe, Blaine. The Cruise of the Sea Eagle: The Amazing True Story of Germany’s Gentleman Pirate. Guilford, CT: The Lyons Press, 2005
↑ NZ Herald, Monday Sep 28, 2009
↑ Pass of Balmaha // Архивиран от оригинала на 2012-03-10. (на английски)

Литература

Paul G. Halpern. A naval history of World War I. UCL Press, 1995. ISBN 1-85728-295-7.
Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. Cambridge, Stephens, 1979. ISBN 0 85059 351 4.
Больных А. Г. Морские битвы Первой мировой: На океанских просторах. – М.: АСТ, 2002
Балакин С. Винджаммеры на войне. „Вокруг света“, № 10 (2829), 2009
Jane’s War at Sea, 1897−1997. Harper Collins, 1997, p. 21 ISBN 0-00-472065-2

Външни препратки

armed merchant cruisers of WW I ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Зиадлер (кораб, 1878)

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Seeadler в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.