Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория. Тя е също така професия, свързана със съобщаването и предаването на новини, описателни материали, гледни точки и мнения. Журналистиката може да се разглежда и като наука при определени обстоятелства.

Средствата, с които се осъществява журналистиката са средствата за масова информация, които включват вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време през социалните мрежи. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио, телевизионна, вестникарска, агенционна, електронна и т.н.

Според журналиста на ББС Андрю Мар „новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат“.^[1] Журналистиката не представя само една гледна точка, тя е неутрална, отразява всички позиции, представя фактите максимално обективно, като по този начин оставя читателите, слушателите или зрителите сами да избират правилното и истинното становище. Всичко това, разбира се, зависи много и от проблема, по който се дискутира или взема отношение.

Под същото название в учебните планове на университетите фигурира и специалността, в която се изучават журналистическите жанрове, техники и етика.

Журналистиката се дефинира от три различни степени.

На обществена степен журналистиката се характеризира чрез професионално чуждо наблюдение на различните обществени раздели. Тя представя теми с актуалност, факти и релеванция чрез публикация на обществената комуникация. Това различава журналистиката особено от ПР, рекламата и литературата.

Журналистиката е периодическа и се различава от медиите с липсваща периодичност (книги) и липсващ фактицитат (романи, игрални филми, сатирични списания).

На тази степен журналистиката се упражнява от професионални журналисти.

Журналистиката допринася за образуването на общественото мнение. Често е наричана четвъртата власт (след законодателната, изпълнителната и съдебната власти).

• Индивидуална етика (нормативно ориентирана)
• Етика на медия-системата (системнотеоретична)
• Обществена етика
• Казуистка етика (Case studies, северноамериканска-англосакска)

В зависимост от своето финансиране журналистиката се дели на държавна и частна.

В университетите на много страни се учи журналистика като висше образование или следдипломна квалификация. В България Факултет по журналистика и масови комуникации има към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Според темите, с които се занимава, журналистиката може да бъде:

• разследваща журналистика
• културна журналистика
• спортна журналистика
• музикална журналистика
• парламентарна журналистика
• криминална журналистика и други.

Според използваните технологии и оборудване:

• вестникарска журналистика
• телевизионна журналистика
• радиожурналистика
• интернет журналистика или онлайн журналистика
• информационна журналистика
• фотожурналистика

Съгласно Елементи на журналистиката, книга с автори Бил Ковач и Том Розенстил, съществуват девет елемента на журналистиката.^[2] За да може един журналист да изпълнява задълженията си да информира, той трябва да е свободен и независим и да спазва следните условия:

1. Първото задължение на журналистиката е истината.
2. Нейната лоялност е към гражданите.
3. Основата ѝ е дисциплинирана проверка на информацията.
4. Журналистите трябва да са независими от обектите и субектите на тяхната информация.
5. Трябва да служи като независим монитор на властта.
6. Трябва да осигури форум за обществена критика и компромис.
7. Трябва да се стреми да представи и направи новините значими, интересни и състоятелни.
8. Трябва да представя новините разбираемо, всеобхватно и пропорционално.
9. На журналистите трябва да се разреши да упражняват личната си съвест.

В изданието на книгата от април 2007 година^[3] авторите прибавят и десети елемент – правата и отговорностите на гражданите.

Съществува изключително голямо разнообразие на журналистически жанрове:

1. Информационни – хроника, информация, бележка, интервю, доклад, репортаж, пресконференция и др.
2. Аналитични – кореспонденция, коментар, статия, писмо, рецензия, беседа, експеримент, обзор, мемоари и др.
3. Художествено-публицистичен – скица, есе, очерк, пасквил, фейлетон, памфлет, история, некролог и др.
4. Шоу – игра, конкурс, реалити-шоу, ток-шоу и др.

Като първи вестник е признат публикуваният през 1605 г. в Страсбург Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien на Йохан Карол. Първият успешен английски ежедневник е Дейли Кърант, който е публикуван от 1702 г. до 1735 г.^[4] Първият български вестник е „Български орел“ (1846 г.) на Иван Богоров, който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането. От неформалното начало, стимулирано от оползотворяването на механизираното печатане, през масовата печатна продукция и накрая, през XX век, чрез радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появата на телевизията (1930 г.) и Интернет (70-те, а масово 90-те и особено навлизане на медиите в него в първите години на XXI век) – днешната журналистика е мащабна, с големи аудитории, както и притежавана от големи корпорации, и включва вестници, телевизия, интернет (и радио, макар че радиото бива силно измествано от другите медии).

 Основна статия: Свобода на пресата

Свободата на печата е конституционна гаранция на независимото функциониране на средствата за масова информация в отделно взета страна.^[5] Тя означава правото на радиото, телевизиятата и другите медии да упражняват професията си, която се състои преди всичко в нецензурираното издаване на информация и изразяване на мнения.^[6] Свободата на пресата трябва да помага на образуването на свободното мнение. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се споменава във френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 година.^[7]

Цензурата на книги е документирана още през 411 пр.н.е. в Атина, която стига върха си в изгарянето на книги, както произведението „За Боговете“ на философа Протагор.

През 1695 г. е издаден първият закон за забраната на цензурата в Англия.

В България свободата на печата за пръв път е записана в Търновската конституция.

• Репортери без граници^[8] – международна неправителствена организация, основана във Франция, която защитава свободата на медиите. Създадена е през 1985 г. от Робер Минар, Рони Брауман и Жан-Клод Гилбо.^[9]
• Freedom House^[10] – неправителствена организация със седалище във Вашингтон, САЩ. Основана е през 1941 г.^[11] и се занимава с изследване състоянието на политическите и гражданските свободи по света
• Международна асоциация по защита на свободата на словото – независима организация, основана в Монреал в 1992 година.
• Комитет за защита на журналистите^[12] – основан в 1981 година със седалище в Ню Йорк, следи за правата на журналистите и събия информация за репресиите или убийствата на журналисти по света.

Новата журналистика се налага през 60-те и 70-те години на XX век в някои средства за масова информация в САЩ. Това е стил на журналистическо писане чрез методите на художествената литература.

Онлайн журналистика е репортаж на факти, публикувани и разпространявани чрез интернет.

• Дерменджиева, Грета. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, 864 с. ISBN 978-954-07-3402-6
• Василка Радева, Журналистика и езикова култура, София, Наука и изкуство, 1981
• Прохоров Е.В. Введение в теорию журналистики. Учебник для студентов вузов. 7-е изд., испр. и доп. Аспект Пресс, 2009, 351 с. ISBN 978-5-7567-0475-4.
• Трыков В. П. Античная протожурналистика
• Трыков В. П. „Курс История журналистики в структуре филологического образования“ // Знание. Понимание. Умение, 2005, № 3, с. 197 – 199.
• Steffen Burkhardt (Hrsg.) Praktischer Journalismus. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 2009, ISBN 978-3-486-58638-1.
• Hans Heinz Fabris Massenmedien – Instrumente der „Skandalisierung“ oder „Vierte Gewalt“? zum Kontrollpotential der Medien. In: Christian Brünner (Hrsg.): Korruption und Kontrolle. Böhlau, Wien, 1981, ISBN 3-205-08457-8, S. 239 – 264.
• Mark Briggs Journalism 2.0: How to Survive and Thrive, PDF (2.0MB, 132 S.), J-Lab: The Institute for Interactive Journalism, University of Maryland Philip Merrill College of Journalism, 2007
• Jörg Sadrozinski Wozu noch Journalismus? Wie das Internet einen Beruf verändert. Vandenhoeck & Ruprecht, 2010. (Sadrozinski ist Leiter der Deutschen Journalistenschule)

• Журналистическият превод
• Съюз на българските журналисти
• История на пресата в България

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Journalism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол AAT BNE BNF GND NLI J9U LCCN LNB NARA NDL NKC