Поставя началото на религиозния скептицизъм в Европа. Името му най-често се свързва с мисловния експеримент, известен като буриданово магаре.
Библиография
Коментари върху Аристотел, както свидетелстват заглавията на неговите трудове:
Compendium Logicae, Venise, 1487, in-folio.
Expositio et Quaestiones in Aristotelis 'De Caelo' , édi. par Benoît Patar, Louvain-la-Neuve, 1996.
In Aristotelis Metaphysica (Métaphysique), Paris, 1516-1518, in-folio.
Quaestio de puncto (Traité du point, 1335), édi. par V. Zoubov, Mediaeval and Renaissance Studies, V, 1961, p. 63-95.
Quaestiones in X libros Ethicorum Aristotelis (Paris. 1489, in-fol., et Oxford, 1637, in-4).
Quaestiones in VIll libros Physicorum Aristotelis, in libros de Physica et in parva naturalia, Paris, 1516, in-4.
Plusieurs commentaires à la Physique d'Aristote : 1) Tertia lectura comprenant deux Expositio ou Secunda lectura selon Benoît Patar[1], ou Lectura antiquior (1350 selon Thijssen). 2) Subtilissimae quaestiones ou Ultima lectura (1352-1357 selon Thijssen)[2].
Sophismata (vers 1345 ?), in-8.
Summulae de dialectica, Paris, 1487, in-folio.
Източници
↑Benoît Patar, La „Physique“ de Bruges de Buridan et le „Traité du ciel“ d'Albert de Saxe. Étude critique, textuelle et doctrinale. I. Introduction; II. Édition critique de textes et appendices, Longuiel, Presses philosophiques, 2001.
↑Johannes M.M.H.Thijssen, „The Buridan School Reassessed. John Buridan and Albert of Saxony“, Vivarium, vol. 42, n° 1, 2004, p. 18-42.
Външни препратки
((en)) Jack Zupko, „John Buridan“, The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Fall 2011 Edition)