Ералдо Монцельо (на италиански: Eraldo Monzeglio) е бивш италиански футболист, защитник и треньор.[1]
Кариера
В деветнадесетгодишната си кариера като защитник, която продължава от 1924 до 1943 г., той играе за Казале, Болоня и Рома. С Болоня той е шампион от сезон 1928/29, спечелвайки и 2 турнира „Митропа“ през 1932 и 1934 г.
На международно ниво, Монцельо играе за италианския национален отбор 35 пъти, с който също печели два финала на Световното първенство по футбол през 1934 и 1938 г. Заедно с Джузепе Меаца и Джовани Ферари е един от тримата италиански футболисти, които печелят 2 световни първенства.[2][3]
Треньорска кариера
Въпреки успехите и славата си като футболист, след края на Втората световна война обаче, Монцельо първоначално привлича негативи, заради политическите си възгледи и близкото си приятелство с италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини, както и ролята му на личен треньор на Мусолини.[4][5] Монцельо по-късно става треньор, ръководи италианските отбори Комо, Про Сесто, Наполи, Сампдория, Ювентус, както и Кясо в Швейцария. Ералдо Монцельо умира в Торино на 3 ноември 1981 г. на 75-годишна възраст. През 2013 г. той е посмъртно включен в Италианската футболна зала на славата.[6]
Отличия
Футболист
- Болоня
- Италия
Треньор
- Наполи
Индивидуални
- Световно първенство отбор на турнира: 1934[9]
- Семинаторе д'оро: 1959/60
- Зала на славата на Италия по футбол: 2013 (посмъртно)
Източници
