Еноската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Αίνου) e титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от ранното средновековие до 1922 година със седалище в тракийския град Енос (Енез), Турция. Титлата на предстоятеля е Митрополит еноски, ипертим и екзарх на целите Родопи (Ο Αίνου, υπέρτιμος και έξαρχος πάσης Ροδόπης), която след 2002 година е вакантна.[1]
История
Еноската митрополия граничи с Ираклийската на север и изток, с Бяло море на юг и с Дедеагачката на запад.[2] Друг важен град освен Енос на територията на митрополията е Кипсала (Ипсала).[3]
Енос, еолийска колония от VII век пр. Хр., е епископия, подчинена на Траянуполската митрополия. Между 527 и 565 година е повишена в архиепископия, а преди 1032 става митрополия. В 1384 година градът попада в ръцете на Генуезката република, а в 1456 е завладян от османските турци. В 1885 година новоразрастналият се град Дедеагач с областта си е прехвърлен от Маронийската епархия в Еноска и скоро той става център на епархията.[3] Така в 1877 година епархията е прекръстен на Еноска и Траянуполска.[4]
Православното гръцко население в частите на епархията, останали в 1922 година в Турция, е изселено в Гърция по споразумението за обмен на население между Турция и Гърция.[3]
↑ΠΙΝΑΚΑΣ ΔΙΑΤΕΛΕΣΑΝΤΩΝ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΩΝ // Ιερά Μητρόπολις Αλεξανδρουπόλεως, Τραϊανουπόλεως και Σαμοθράκης. Архивиран от оригинала на 2014-08-19. Посетен на 15 август 2014. (на гръцки)