Ираклийска епархия

Ираклийска епархия
Местно имеΙερά Μητρόπολη Ηρακλείας
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя
Османска империя
ЦентърИраклия
Родосто
Дата на основаванепреди 325
Дата на закриване1924
Предстоятелвакантна
Санмитрополит

Ираклийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Ηρακλείας) e титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува до 1922 година със седалище последователно в тракийските градове Ираклия (днес Мармара Ереглиси) и Родосто (днес Текирдаг). Титлата Митрополит на Ираклия, предстоятел на ипертимите, екзарх на цяла Тракия и Македония (Ο Ηρακλείας πρόεδρος των υπερτίμων και έξαρχος πάσης Θράκης και Μακεδονίας) от 2007 година е вакантна.[1]

История

Град Перинт е основан като самоска колония в V век пр. Хр., на брега на Мраморно море, на 95 km западно от Византион. В III век Перинт е прекръстен на Ираклия. В 325 година става митрополия, като има почетен примат над останалите митрополитски катедри в Тракия. След Втория вселенски събор в 381 година, Константинополската митрополия официално приема върховенство над тези в района, включително Ираклийската. Митрополията граничи с Одринската и Визенската на север, Чорленската и Силиврийската на изток, с Мраморно море, Ганоската и Хорска, Мириофитската, Галиполската митрополия и Бяло море на юг и Еноската и Дедеагачката на запад.[1]

В VII век Ираклия има 5 подчинени епископии, които стават 17 в X век и 16 в XII век. През османския период те намаляват на 6 в XVI век, 4 след 1694 година, 3 след 1840 година, 2 след 1901 година и нито една след 1909 година. В 1694 година Родостенската епископия става архиепископия. В 1702 година обаче тя е слята с Ираклийската епархия, която до XIX век започва да се нарича Ираклийска и Родостенска. В 1726 година седалището на митрополията е преместено в Родосто, на 40 km западно от Ираклия. Други големи градове в епархията са Малгара, Кешан, Хайраболу и Узункьопрю.[1]

Митрополити

Кръщелно от Ираклийската и Родостенска епархия, първото десетилетие на XX век
Име Име Управление Забележка Години
Йоан Ιωάννης около 997[2]
Θεοφάνης 1399[3] -
Йоаникий I Ιωαννίκιος около 1634[4]-1646 в константинополски п.
Вартоломей Βαρθολομαίος ~1676[5]
Генадий Лериец Γεννάδιος ὁ Λέριος 25 февруари 1714 – 19 октомври 1718 † от никейски м. около 1660 – 1718
Герасим Γεράσιμος ~1761[6]
Методий Μεθόδιος 1775[7] ~ 1777[8]
Мелетий Μελέτιος ноември 1794 - 19 септември 1821 от мириофитски е., подал оставка[1] ? - 1822
Игнатий Ιγνάτιος Σταραβέρος септември 1821 – юли 1830 † 1765/8 – 1830
Дионисий II Διονύσιος юли 1830 - юли 1848 † по-рано чорленски м. ? – 1848
Панарет Πανάρετος 30 юли 1848 - 9 май 1878 † по-рано търновски м. 1785 – 1878
Йоаникий II Ιωαννίκιος 12 май 1878 - 25 януари 1879 † от никейски м. 1814 – 1879
Григорий II Γρηγόριος Παυλίδης 27 януари 1879 - 6 февруари 1888 † от серски м. 1825 – 1888
Герман III Γερμανός 8 февруари 1888 - 10 май 1897 от родоски м., в халкидонски м. 1835 – 1920
Йероним Ιερώνυμος Γοργίας 13 май 1897 - 22 май 1902 от никейски м., в никейски м. 1837 – 1910
Григорий III Γρηγόριος Καλλίδης 22 май 1902 - 25 юли 1925 † от янински 1844 – 1925
Филарет Φιλάρετος Βαφείδης 21 февруари 1928 1902 – 11 октомври 1933 † от димотишки м. 1848 – 1933
Вениамин Βενιαμίν Κυριάκου 21 октомври 1933 - 18 януари 1936 от никейски м., в константинополски п. 1871 – 1946
Фотий Φώτιος Σαββαϊδης 5 септември 2002 - 24 юни 2007 † от имброски м. 1924 – 2007[9]

Бележки

  1. ↑ а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 58. Посетен на 18 август 2014.
  2. ↑ Εἰς τὴν ἐπ’ ὀλέθρῳ τοῦ κόσμου ἐπεισφέρεσαν ἤδη τῆς τοῦ Χριστοῦ ποίμνῃ ἀθεμιτογαμίαν // Herzog August Bibliothek Wolfenbüttel Handschriftendatenbank. с. 203. Посетен на 30 юли 2020.
  3. ↑ Kapsalis, Athanasius G. Matthew I, Patriarch of Constantinople (1397 - 1410), his life, his patriarchal acts, his written works. Durham University, 1994. с. 144.
  4. ↑ Ktitorikon ē proskynētērion tēs hieras kai basilikēs monēs tu Megalu Spēlaiu, 93
  5. ↑ Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 112. Посетен на 27 юли 2020.
  6. ↑ Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 122. Посетен на 27 юли 2020.
  7. ↑ Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 120. Посетен на 27 юли 2020.
  8. ↑ Ζευγαδάκης, Ν. Ε. Δύο πατριαρχικά σιγίλλια ρυθμιστικά των σχέσεων των Σιναϊτών και της μητροπόλεως Κρήτης. 1. Το σιγίλλιον Σωφρονίου του Β΄ (1777) // Κρητικά Χρονικά 2. 1948. с. 520. Посетен на 27 юли 2020.
  9. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 59. Посетен на 18 август 2014.