PROFILPELAJAR.COM

Хирай Таро
	Хирай Таро
	Хирай Таро, 1954 г.
Псевдоним	Едогава Рампо
Роден	21 октомври 1894 г. Набари, Мие, Япония
Починал	28 юли 1965 г. (70 г.) Икебукуро, Токио, Япония
Професия	писател, литературен критик
Националност	Япония
Активен период	1923-1960
Жанр	криминален роман, разказ
Известни творби	поредица „Акечи Когоро“
Награди
	Повлиян от Едгар Алън По, Артър Конан Дойл, Куройва Шуроку, Морис Льоблан;
Уебсайт	Страница в IMDb
	Хирай Таро в Общомедия

Хирай Таро (на японски: 平井太郎) е японски литературен критик и изтъкнат писател, автор на произведения в жанровете криминален роман и разказ, сред основателите на полицейския роман в Япония. Пише под псевдонима Едогава Рампо (на японски: 江戸川乱歩).

Биография и творчество

Хирай Таро е роден на 21 октомври 1894 г. в Набари, Мие, Япония. Дядо му е бил самурай на служба в княжеството Цу. Когато е 2-годишен, семейството му се мести в Нагоя. От малък е любител на криминалните романи, особено на писателите Едгар Алън По и Артър Конан Дойл. През 1916 г. завършва икономика в университета „Васеда“. Като студент прави преводи на западни автори на криминални истории.

След дипломирането си работи временни работи като продавач в книжарница, редактиране на вестници и изготвяне на карикатури.

През 1923 г. дебютира с разказа „Ni-sen Dōka“ (Медна монета от 2 сена). Използва псевдонима Едогава Рампо, като перифраза на името на Едгар Алън По.

Първият му роман „Issun-bōshi“ (Джуджето) от поредицата „Частен детектив Акечи Когоро“ е публикуван през 1926 г. Главният герой, младият частен детектив Акечи Когоро, е от малцината, които успяват да разкрият и най-заплетените престъпления. Той е представен като денди, в кимоно и с разрошена коса, заобиколен от книги, и решаващ казусите по-скоро на основата на психологически анализ, а не на материални доказателства. Произведенията от поредицата имат многобройни екранизации.

В по-късните произведения от поредицата насочени към юношеската аудитория, детективът Акечи Когоро, заедно с младия си помощник Кобаяши, стават ръководители на група млади хора, наречени „Детективски клуб на момчетата“ (Shōnen tantei dan).

С избухването на Втората световна война произведенията му започнат да се цензурират, а той пише под различни псевдоними истории за детективи и убийци в съответствие с военната обстановка. През февруари 1945 г. семейството му се евакуира в Икебукуро в покрайнините на Токио.

След войната писателят отделя големи усилия за популяризирането на криминалната литература. През 1946 г. подкрепя създаването на ново списание за криминални автори, а през 1947 г. основава авторския клуб на авторите на криминални произведения, по-късно станал Асоциация на писателите на криминални романи на Япония. Пише много статии за историята на японската, европейската и американската криминална литература.

През 50-те години голяма част от произведенията му са преведени на английски език, с което става популярен в западния свят.

В напреднала възраст страда от атеросклероза и болестта на Паркинсон. Хирай Таро умира от инсулт на 28 юли 1965 г. в Икебукуро, Токио, Япония. Погребан е в гробището Тама във Фучу, близо до Токио.

Той е основава, а по-късно на него е именувана, японска литературна награда за автори на криминални романи в размер на 10 млн. йени (днес) и права за публикуване, която е връчвана от 1955 г. всяка година.

Произведения

Самостоятелни романи и повести

パノラマ島奇談 Panorama-tō Kidan (1926)
湖畔亭事件 Kohan-tei Jiken (1926)
闇に蠢く Yami ni Ugomeku (1926 – 27)
陰獣 Injū (1928)
Чудовище в мрака в сб. „Японски детектив”, изд.: „Народна младеж“, София (1984), прев. Дора Барова
孤島の鬼 Kotō no Oni (1929 – 30)
盲獣 Mōjū (1931)
白髪鬼 Hakuhatsu-ki (1931 – 32)
地獄風景 Jigoku Fūkei (1931-32)
恐怖王 Kyōfu Ō (1931-32)
妖虫 Yōchū (1933-34)
大暗室 Dai Anshitsu (1936)
幽霊塔 Yūrei tō (1936)
偉大なる夢 Idainaru Yume (1943)
十字路 Jūjiro (1955)
ぺてん師と空気男 (1959)

Серия „Частен детектив Акечи Когоро“

一寸法師 Issun-bōshi (1926)
蜘蛛男 Kumo-Otoko (1929)
猟奇の果 Ryōki no Hate (1930)
魔術師 Majutsu-shi (1930)
吸血鬼 Kyūketsuki (1930)
黄金仮面 Ōgon-kamen (1930)
黒蜥蜴 Kuro-tokage (1934)
人間豹 Ningen-Hyō (1934)
Черния гущер, изд. „Слънце“ (2018), прев. Дора Барова
悪魔の紋章 Akuma no Monshō (1937)
暗黒星 Ankoku-sei (1939)
地獄の道化師 Jigoku no Dōkeshi (1939)
化人幻戯 Kenin Gengi (1954)
影男 Kage-otoko (1955)

Разкази и новели към серията

D坂の殺人事件 D-zaka no satsujin jiken (1925)
心理試験 Shinri Shiken (1925)
黒手組 Kurote-gumi (1925)
幽霊 Yūrei (1925)
屋根裏の散歩者 Yaneura no Sanposha (1925)
何者 Nanimono (1929)
怪人二十面相 Kaijin ni-jū Mensō (1936)
少年探偵団 Shōnen Tantei-dan (1937)
兇器 Kyōki (1954)
月と手袋 Tsuki to Tebukuro (1955)

Разкази (частично)

二銭銅貨 Ni-sen Dōka (1923)
二癈人 Ni Haijin (1924)
双生児 Sōseiji (1924)
赤い部屋 Akai heya (1925)
Червената стая, списание. „Съвременник“ (2009), прев. Дора Барова
白昼夢 Hakuchūmu (1925)
人間椅子 Ningen Isu (1925)
Човекът – стол, списание. „Съвременник“ (2009), прев. Дора Барова
踊る一寸法師 Odoru Issun-bōshi (1926)
毒草 Dokusō (1926)
火星の運河 Kasei no Unga (1926)
お勢登場 Osei Tōjō (1926)
鏡地獄 Kagami-jigoku (1926)
芋虫 Imomushi (1929)
押絵と旅する男 Oshie to Tabi-suru Otoko (1929)
目羅博士の不思議な犯罪 Mera Hakase no Fushigi na Hanzai (1931)
断崖 Dangai (1950)
防空壕 Bōkūgō (1955)

Екранизации

1927 Issun-boshi
1948 Issun-boshi
1948 Yûreitô
1950 Hyôchû no Bijo
1954 Meitantei Akechi Kogoro shirizu: Seido no majin daichibu – сюжет
1954 Kaijin nijumenso
1955 Meitantei Akechi Kogoro shirizu: Seido no majin dainibu Nazo no yakodokei – сюжет
1955 Meitantei Akechi Kogoro shirizu: Seido no majin daisanbu Kyofu no tenshukaku – сюжет
1955 Meitantei Akechi Kogoro shirizu: Seido no majin kanketsuhen Ketto jishi ke shima – сюжет
1955 Issun bôshi
1956 Shi no jûjiro
1956 Shonen tanteidan: Yokai hakase
1956 Shonen tanteidan: Nijumenso no akuma
1956 Shonen tanteidan: Daiichibu yokaihakushi
1957 Shonen tanteidan: Yako no majin
1957 Shonen tanteidan: Tetto no kaijin
1957 Shonen tanteidan: Nijumenso no fukushu
1957 Shonen tanteidan: Kabutomushi no yoki
1958 Satsujinki: Kumo-otoko
1958 Shonen tanteidan: Tomei kaijin
1958 Shonen tanteidan: Kubinashi-otoko
1958 Kumo-otoko no gyakushû
1959 Shura zakura
1959 Shonen tanteidan: Teki wa genshisenkoutei
1962 Kurotokage
1968 Wanpaku tanteidan – ТВ сериал
1968 Kuro tokage
1969 Môjû
1969 Kyôfu kikei ningen: Edogawa Rampo zenshû – по „Panorama-tô kitan“
1970 Yane-ura no sanpo-sha – сюжет
1975 Shounen tanteidan BD7 – ТВ сериал, сюжет
1976 Edogawa Ranpo ryôki-kan: Yaneura no sanposha – по „Yaneura no sanposha“
1977 Edogawa Rampo no injû
1979 Hôseki no bijo: Edogawa Ranpo Hakuhatsuki yori – ТВ филм, по „Hakuhatsuki“
1993 Yaneura no sanposha – по „Yaneura no sanposha“
1994 Rampo
1994 Meitantei Akechi Kogorô: Jigoku no dôkeshi – ТВ филм,
1994 Edogawa Rampo gekijo: Oshie to tabisuru otoko
1995 Meitantei Akechi Kogorô 2: Kyûketsu kamakiri – ТВ филм, по „Keningengi“
1995 Hitodenashi no koi
1996 Meitantei Akechi Kogorô 3: Ankokusei – ТВ филм, по „Ankokusei“
1997 Ningen isu
1998 D-Zaka no satsujin jiken
1999 Meitantei Akechi Kogorô 4: Kyûketsuki – ТВ филм,
1999 Sôseiji – по „Sôseiji: Aru shikeishû ga kyôkaishi ni uchiaketa hanashi“
2001 Môjû tai Issunbôshi – по „Issunbôshi“ и „Môjuu“
2005 Ranpo jigoku
2007 Ningen-isu – по „Ningen-isu“
2007 Yaneura no sanposha – по „Yaneura no sanposha“
2008 Inju, la bête dans l'ombre – по „Injû“
2010 Shitsuren satsujin
2015 D zaka no satsujin jiken
2015 Kurotokage – ТВ филм
2016 1925-nen no Akechi Kogorô – ТВ минисериал
2016 Yaneura no sanposha
2016 The Making of 'Yaneura no sanposha' – документален
2016 Edogawa Rampo Short Stories II Drama Special 2016 – ТВ минисериал, по разказите му

Източници

((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
((en)) Биография и библиография в „SF-Encyclopedia“

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edogawa Ranpo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.