Св. Евтѝмий Търновски е виден български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят, обявен за светец.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.
Ранни години
Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои източници произхожда от знатния род Цамблаковци.[1] Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград[1], където скоро след това Теодосий умира.
Същата 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги.[2] Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Новоизбраният патриарх като привърженик на исихазма се бори с ересите и с упадъка на нравите и получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Известни са десетки съчинения на Патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Падането на Търново
През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир[4]. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена на Константинополската патриаршия.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.
Книжовна дейност
Книжовен център
Евтимий Търновски създава оригинални творби, свързани с миналото и настоящето на Търновград, както и се изявява като преводач, определян като "втори Мойсей".
Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят[5], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества[6]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
През 2003 година започва строеж на храм в чест на Евтимий Търновски във Великотърновския университет. През 2023 година е завършена фасадата и започва вътрешното изографисване[9]. Черквата трябва да бъде академичен храм към Богословския факултет на ВТУ.
През 2022 година е положен основният камък на храм „Свети Патриарх Евтимий“ в столичния квартал „Люлин“.[10]
„Из старата българска литература“. Изд. „Български писател“, С., 1988. (Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак – с.177–190).
↑ абв„Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249
↑„Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
↑„Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
↑„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.
↑„Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
↑„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.
Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]
Изследвания
Иванова, Кл., Патриарх Евтимий. С., 1986.
Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г.. Ред. кол. Георги Данчев и др., Велико Търново, 1998 (Проглас).
Андреев, Й., Патриарх Евтимий. Бележити българи, т. III. С., 2012.
.jpg)
