PROFILPELAJAR.COM

Дървош
Дрвош
	Дървош Дрвош
— село —
	Дървош
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Босилово
Географска област	Струмишко поле
Надм. височина	438 m
Население	699 души (2002)
Пощенски код	2430
МПС код	SR

Дървош (на македонска литературна норма: Дрвош) е село в община Босилово на Северна Македония.

География

Селото е разположено в южните поли на Огражден, североизточно от Струмица.

Етимология

Името е от дърво и наставка -ош. Имената с такъв произход са чести в българската топонимия, например Липош, Мокрош, Стърмош.^[1]

История

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дървор (Darvor) е посочено като село със 130 домакинства, като жителите му са 285 българи и 108 мюсюлмани.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дървошъ е населявано от 240 жители, всички българи християни.^[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 280 българи екзархисти.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 699 жители, всички македонци.^[6]

Личности

Родени в Дървош

Васил Наков, български революционер, ръководител на местния революционен комитет на ВМОРО^[7]
Димитър Бонев, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина (виж Михаил Герджиков и Стоян Петров)^[8]

Починали в Дървош

Банко Юрданов Боров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[9]
Иван Георгиев Симеонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[10]

Бележки

↑ Колектив. Езикознание. Том 1 от Славистичен сборник: по случай IV международен конгрес на славистите в София. София, Издателство на Българската академия на науките, 1958. с. 238.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 218. (на македонска литературна норма)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 98.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 132
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 216