Драженища

Драженища
Βοσκοτόπι
Гърция
41.4517° с. ш. 24.2335° и. д.
Драженища
Източна Македония и Тракия
41.4517° с. ш. 24.2335° и. д.
Драженища
Драмско
41.4517° с. ш. 24.2335° и. д.
Драженища
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч

Драженища или Драженица (на гръцки: Βοσκοτόπι, Воскотопи, катаревуса Βοσκοτόπιον, Воскотопион, до 1927 година, Δρατζένιστα, Драдзениста[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е в Южните Родопи, в землището на Рашово. Принадлежи към Чеча.[3]

История

В Османската империя

В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Дражище са регистрирани мюсюлмани: 13, неженени - 3; немюсюлмани: 3.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Дражище с мюсюлмани: 13 домакинства, неженени - 3; немюсюлмани: 3 домакинства.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Дражища както следва: мюсюлмани - 25 семейства и 12 неженени; немюсюлмани - 28 семейства, 24 неженени и 2 вдовици.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Вержениче са зачислени 20 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Драженища 1530 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1530 3 - - 13 3 19
1569 28 24 2 25 12 91
1723 - 20 20

Според Васил Кънчов към 1900 година броят на къщите в Драженица е 40, а селото попада в Чеча.[8] Пак според него, по същото време във Вердженица живеят 200 души българи мохамедани.[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Драженища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драгеница (Δραγένιστα) живеят 370 души.[10]

Жителите на селото са изселени в Турция в 1923 година след Лозанския договор.[3] През 1927 година името му е сменено от на Воскотопи (Βοσκοτόπι),[2] което в превод значи „пасища“.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 379[3] 325[3]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 147. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 121.
  5. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  6. ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 624-625.
  7. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 214-215.
  8. ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  10. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“