Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: редакция на Филмографията. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Димо Коларов
български кинооператор
Роден	16 ноември 1924 г. Попово, Царство България
Починал	23 февруари 1997 г. (72 г.) София, Република България
Националност	България
Работил	кинооператор
Семейство
Съпруга	Мария Русалиева (1957; разведени)
Уебсайт	Страница в IMDb

Димо Димитров Коларов е български кинооператор.^[1]

Роден е в град Попово на 16 ноември 1924 г. в сравнително бедно семейство. Училищните му години преминават в поповската прогимназия и гимназия.

Учи и работи едновременно като музикант в ресторант, а през ваканциите – и в по-големите градове като Варна, Русе и Велико Търново. Военната си служба отбива в град Горна Оряховица в музикален взвод. След това се премества в София.

През 1946 г. заминава за Чехия с идеята да следва медицина. Работи и като уличен музикант, за да се издържа. На следващата година се записва във Филмовия и телевизионен факултет на Академията за сценични изкуства в Прага при професор Карол Плицка след отлично представяне на изпита. Работи едновременно като кинооператор в „Справодайски филм“ в Прага и снима документални филми.

Учи до 1950 г., когато се връща отново в София и работи като кинооператор в „Българско дело“. От 1954 г. до пенсионирането си работи в Студио за игрални филми „Бояна“. Работи над десетки филми, измежду които „Хайдушка клетва“ (1958), „Инспекторът и нощта“ (1963), „Господин Никой“ (1969), „Козият рог“ (1972), „Капитан Петко Войвода“ (1981) и много други.

Единственият му брак е с актрисата Мария Русалиева, който трае 28 дни. Години по-късно Русалиева разкрива, че се развели, след като разбрала, че Коларов е гей.^[2]

Димо Коларов умира на 72 години на 23 февруари 1997 г. в София.

• 1950 – „Гората“ (черно-бял, нпф.)
• 1950 – „Нашите пещери“ (ч/б, нпф.);
• 1951 – „Село Сребърна“ (ч/б, нпф.);
• 1951 – „Слънце над Пирин“ (ч/б, нпф, реж. Д. Грънчаров);
• 1953 – „Христо Ботев“ (ч/б, документален);
• 1954 – „Димитровска България“ (ч/б, документален);
• 1958 – „Хайдушка клетва“ (игрален, сц. Орлин Василев, реж. Петър Б. Василев);
• 1958 – „На малкия остров“ (ч/б, игрален, сц. Валери Петров, реж. Рангел Вълчанов);
• 1959 – „Командирът на отряда“ (ч/б, игрален, сц. Велчо Чанков, реж. Дучо Мундров);
• 1960 – „Първи урок“ (игрален, сц. В. Петров, реж. Р. Вълчанов);
• 1961 – „Последният рунд“ (ч/б, игрален, сц. Антон Антонов-Тонич, реж. Людмил Кирков);
• 1962 – „Слънцето и сянката“ (ч/б, игрален, сц. В. Петров, реж. Р. Вълчанов);
• 1963 – „Анкета“ (ч/б, игрален, сц. и реж. Кирил Илинчев);
• 1963 – „Инспекторът и нощта“ (ч/б, игрален, сц. Б. Райнов, реж. Р. Вълчанов);
• 1965 – „Вълчицата“ (ч/б, игрален, сц. Хаим Оливер, реж. Р. Вълчанов);
• 1966 – „Понеделник сутрин“ (ч/б, игрален, сц. Никола Тихолов, реж. Христо Писков, Ирина Акташева);
• 1967 – „Пътешествие между два бряга“ (цветен документален, сц. и реж. Р. Вълчанов);
• 1967 – „Бялата стая“ (ч/б, игрален, сц. и реж. Методи Андонов);
• 1969 – „Господин Никой“ (ч/б, игрален, сц. Богомил Райнов, реж. Иван Терзиев);
• 1970 – „Старецът“ (ч/б, игрален, сц. И. Петров, реж. П. Каишев);
• 1971 – „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (ч/б, игрален, сц. Б. Райнов, реж. М. Андонов);
• 1972 – „Корените на изгряващото слънце“ (цв. документален, съвместно с Б. Янакиев, сц. и реж. В. Радев);
• 1972 – „183 дни“ (цв. документален, съвместно с Б. Янакиев, сц. и реж. И. Халачев);
• 1972 – „Козият рог“ (ч/б, игрален, сц. Н. Хайтов, реж. М. Андонов);
• 1973 – „Голямата скука“ (цв. игрален, сц. Б. Райнов, реж. М. Андонов);
• 1973 – „Дъщерите на началника“ (цв., телевизионен, сц. Анжел Вагенщайн);
• 1974 – „На живот и смърт“ (цв. игрален, телевизионен, сц. А. Вагенщайн, реж. Н. Чернев);
• 1974 – „Изгори, за да светиш“ (цв., игрален, телевизионен, сц. Антон Дончев, реж. Н. Чернев);
• 1976 – „Свирачът“ (цв., игрален, сц. и реж. Менде Браун);
• 1977 – „Момичето и хармониката“ (цв., сц. И. Славков, Н. Станков, реж. Н. Чернев);
• 1982 – „Капитан Петко Войвода“ (цв., телевизионен сериал, сц. Николай Хайтов, реж. Н. Чернев);
• 1983 – „Фалшификаторът от „Черния кос“ (цв., 3-сер. телевизионен, сц. Х. Оливер, реж. Н. Чернев);

• Точка първа – (Премиера 26 ноември 1956 г.)
• За къде пътувате (1986) – бате Симо
• Жребият (1993), 7 серии – банкер

• 1963 – орден „Кирил и Методий“, 2-ра степен
• 1965 – орден „Народен орден на труда“, сребърен
• 1967 – звание „заслужил артист“
• 1972 – специална награда на журито за филма „Корените на изгряващото слънце“ на XI Варненски кинофестивал
• 1974 – орден „Червено знаме на труда“ по повод 50-годишнината му и за активна творческа дейност
• 1974 – „Сребърен Хюго“ за блестяща черно-бяла фотография във филма „Козият рог“, в Чикаго, САЩ
• 1975 – Годишна награда на София
• 1982 – специална награда за филма „Капитан Петко Войвода“ от XVII филмов фестивал, Варна
• 1984 – орден „Народна република България“, 2-ра степен по повод 60-годишнината му
• 1989 – награда на Съюза на филмовите дейци за операторско майсторство за филма „Понеделник сутрин“

• Пламен Събев и Петя Габровска, „Бате Димо“, издателство „Зограф“, 2004.

• Димо Коларов в Internet Movie Database

Нормативен контрол BNE BNF CONOR.BG ISNI LCCN NKC VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“