Димитър Аянов

Димитър Аянов
български военен деец
Роден
Починал
12 май 1952 г. (70 г.)
Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизвестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Димитър (Димо) Иванов Аянов е български офицер и революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета на Македоно-одринското опълчение.

Биография

Аянов е роден в лозенградкото село Дерекьой във видното революционно семейство Аяновци. Двамата му вуйчовци Георги и Атанас в 1875 година са затворени в Одрин, поп Стойчо Аянов е виден духовник и революционер, а Георги Попаянов е деец на ВМОРО. Учи в родното си село, Малко Търново и Лозенград. Завършва Одринската гимназия на 24 юни 1900 г. Учителства в Гьоктепе и Урумкьой.[1] Става член на ВМОРО и поддържа връзки с Георги Кондолов, Яни Попов и Димитър Ташев. Охранява конгреса на Петрова нива. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като отдельонен командир на четата на Лазо Лазов. С братовчед си Георги Хаджиатанасов от Дерекьой и 15 четници разрушават телеграфната станция в Дерекьой. След края на въстанието охранява изтеглянето на бежанците към България.

На 30 януари 1907 година завършва Школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в чин подпоручик, по-късно записва право в Софийския университет.

Служи в Българската армия като подпоручик в 24-ти пехотен черноморски полк. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява първа рота (чета) на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков, която действа в Малкотърновско и Лозенградско.[2] Отрядът му блокира турски части и биваци. Отличава се като ротен командир в Боя при Шаркьой.

След войната учи в Швейцария. Участва в Първата световна война като капитан, командир на 8-а рота на 64-ти пехотен полк на 11-а дивизия. Поради стара рана получена при Чаталджа през Балканската война е освободен от военна служба. След войната се установява в Бургас.[13] Умира на 12 май 1952 година[14] в Бургас.[15]

Семейство

Димитър Аянов е баща на Христо Аянов (р. 17 ноември 1921 г.) – подпоручик (30 януари 1943, 62-ри випуск) от българската армия, участник във Втората световна война (1941 – 1945), служил в 57-и пехотен драмски (1943), 9-и пехотен пловдивски (1944) и 21-ви пехотен средногорски полк (1945).[16]

Военни звания

Бележки

  1. ↑ Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 382.
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74, 893.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 461.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574..
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 817.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 605.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  11. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  13. ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа, община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 28.
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 34.
  15. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 395.
  16. ↑ Руменин, стр. 52

Източници

     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“