Честване на Св. св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов. Вляво от него Благой Димитров, Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на Димитър Хаджииванов, директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - Петър М. Матеев, български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, Димитър Попниколов, Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - Димитър Груев, Георги Хаджиатанасов, Коста Георгиев, Михаил Балджиев. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите Христо Генчев, историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче
Георги Хаджиатанасов е роден в село Дерекьой, Лозенградско, тогава в Османската империя.[1][2] Влиза във ВМОРО и става помощник-войвода,[1] а след това и самостоятелен войвода на чета. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и четата му заедно с тази на братовчед му Димитър Аянов получава задача да атакува полицейския участък и пощенската станция.[3]
Хаджиатанасов оставя спомени, в които описва Кайовската афера.[4]
Бележки
↑ абРазбойников, Спас. Апостолите на свободата в Одринска Тракия, Иван Вазов, 2000, стр. 187.
↑Септември, том 13, Български писател, 1960, стр. 96.
↑Панайотов, Любомир. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Военна подготовка и провеждане, Военно издателство, 1992, стр. 271.
↑Христов, Христо, Методи Петров. Осемдесет години Илинденско-Преображенско въстание, БАН, 1988, стр. 442.
