Джонатан Коу е роден на 19 август 1961 г. в Бромсгроув, Устършър, Англия, в семейството на физика Роджър Коу и учителката Джанет Мери.[1][4] Завършва средното си образование в Бирмингам. Следва английска литература в Тринити Колидж на Кеймбриджкия университет, където получава бакалавърска степен през 1983 г.[4] След това в периода 1984 – 1988 г. преподава английска поезия в Университета на Уоруик в Ковънтри, където получава магистърска степен през 1984 г. и докторска степен през 1986 г. по английска литература.[2][3][6] След това става писател и журналист на свободна практика.[4]
Първият му роман „Случайната жена“ е издаден през 1987 г. В историята главната героиня Мария, която е нерешителна, си проправя път през първите 15 години женственост, като се стреми да ръководи хода на собствения си живот.[4] През 1994 г. е издаден романът му „Какво изрязване!“, който в сатиричен аспект преработва сюжета на едноименния филм на ужасите от 60-те години, а в историята действието се развива в рамките на „разделянето“ на ресурсите на Великобритания, извършено от консервативните правителства на Маргарет Тачър през 80-те години.[1] Книгата получава наградата „Джон Луелин Рис“ и Наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция. През 2020 г. романът е екранизиран в едноименния филм.[1][3][5][6]
През 1997 г. е издаден романът му „Къщата на съня“. В сатиричния трилър, в старата викторианска сграда „Ашдаун“, преди студентско общежитие, а сега клиника за изследване на нарушенията в съня, ръководена от зловещия доктор Дъдън, се срещат четирима бивши състуденти и приятели – нарколептичката Сара, егоманиакът Грегъри, киноманът Тери и влюбеният някога Робърт. Те трябва да разберат какви мистериозни обстоятелства ги събират отново, как се развиват съдбите и любовта им.[2] Романът печели наградата за най-добър роман на Гилдията на писателите на Великобритания, а във Франция – награда „Медици“.[1][4][6]
Автор е и на няколко биографични книги – за актьорите Хъмфри Богарт и Джими Стюарт, и за екперименталния писател Б. С. Джонсън, с книгата „Като огнен слон“, за която получава литературната награда „Самюъл Джонсън“.[1][4]
През 2001 г. е издаден първият му роман „Клуб на негодниците“ от едноименната поредица. В историята, от 70-те години – години на стачки, терористични атаки и расово напрежение, група млади приятели наследяват редакторството на своето училищно списание и започват да придават свое собствено отличително значение на събитията в света. Чрез романа авторът представя преобърнатия свят на объркания тийнейджър от това време, в съдбоносен момент в британската политика. Романът получава наградата „Болинджър“ за сатиричен роман.[4] Третата част от поредицата, „Средна Англия“, от 2018 г., получава наградата „Коста“, Европейската награда за книга.[1][4]
Той също е сътрудник за рецензии и статии в периодични издания, включително „Гардиън“, London Review of Books, New Statesman, Sight and Sound, Cahiers du Cinema и други.[4]
През 1996 г. участва в журито за престижната награда „Букър“, през 1999 г. участва в журито на филмовия фестивал във Венеция, а през 2007 г. в журито на филмовия фестивал в Единбург.
The House of Sleep (1997) – награда „Медици“, награда на Гилдията на писателите на Великобритания Къщата на съня, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Иглика Василева
The Rain Before It Falls (2007)
The Terrible Privacy of Maxwell Sim (2010)
Expo 58 (2013)
Mr Wilder and Me (2020)
Bournville (2022)
Поредица „Наследството на Уиншоу“ (The Winshaw Legacy)
What a Carve Up! (1994) – издаден и като The Winshaw Legacy, награда „Джон Луелин Рис“[2][3]
Number 11 (2015)
Поредица „Клуб на негодниците“ (Rotters' Club)
The Rotters' Club (2001) – награда „Болинджър“ за сатиричен роман[1][2][3]
