PROFILPELAJAR.COM

Дебрецен
Debrecen
	Дебрецен Debrecen
— град —
	Дебрецен
Страна	Унгария
Област	Хайду-Бихар
Площ	461,25 km²
Надм. височина	121 m
Население	202 402 души (2019); 439 души/km²
Кмет	др. Ласло Пап (Фидес)
Основаване	преди 1235 г.
Първо споменаване	1235 г.
Пощенски код	4000
Телефонен код	(+36)52
Официален сайт	debrecen.hu
	Дебрецен в Общомедия

Дебрецен (на унгарски: Debrecen) е град в Източна Унгария, център на окръг Хайду-Бихар. Той е втори по големина в страната след столицата Будапеща и има население от 202 402 души (2019). Образува урбанизирана зона с население от 328 642 души, която е втора по големина в страната. Дебрецен е изключително чист град. В Дебрецен е разположен Дебреценският университет. Градът отстои на 30 км от румънската граница и на 230 км от столичния мегаполис Будапеща. През Дебрецен преминава важната железопътна артерия, водеща от Будапеща през Солнок, Дебрецен и Ниредхаза към украинската граница, респективно страните от бившия социалистически блок.

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

Дебрецен възниква след основаването на Унгария през X век, но придобива по-голямо значение едва след монголското нашествие в Европа в средата на XIII век. През 1361 година крал Лайош I Велики дава на града право на самоуправление, но през следващите столетия градът е отстъпван от кралете като владение на техни васали, като моравския деспот Стефан Лазаревич през 1411 - 1426 година и рода Хуняди между 1450 и 1507 година.^[1]

През XVI век Дебрецен се превръща във важен пазарен град. Макар и без укрепления, той не е сериозно засегнат от войните между Османската империя и централноевропейските държави. По това време градът става един от главните центрове на Реформацията в Унгария и дори е наричан „Калвинисткия Рим“. През 1538 година е основан Протестантски колеж, днес Дебреценски реформиран богословски университет. През 1541 година Дебрецен е завладян от османците и става център на санджак.

През 1693 година Дебрецен отново е присъединен към Унгария, която по това време е част от владенията на австрийските Хабсбурги, преобразувани през 1804 година в Австрийска империя.

През 1849 година, по време на Унгарската революция, Лайош Кошут обявява независимостта на страната в главната калвинистка църква на Дебрецен. Непосредствено преди разгрома на революцията, в града се помещава и революционното правителство. През следващите десетилетия градът е благоустроен и бързо се развива. През 1857 година е свързан с железопътна линия до Будапеща, а през 1884 година там започва да функционира първият парен трамвай в Унгария. През 1912 година е създаден Дебреценският университет.

След Първата световна война Дебрецен става част от независима Унгария, като през 1919 година за кратко е окупиран от румънски войски. През междувоенния период в централния парк Надиердьо е построен закрит басейн и първият унгарски стадион, завършена е сградата на университета. През октомври 1944 година Дебрецен е превзет от настъпващите съветско-румънски войски по време на Дебреценската операция. Половината сгради в града са разрушени при бойните действия, а много други са тежко засегнати. След войната градът постепенно се възстановява и е трети по големина в страната след Будапеща и Мишколц до 90-те години, когато населението на Мишколц намалява.