Даскал Камче е роден в село Корешница, близо до Демир Капия, в областта Тиквеш. Семейството му се преселва в Тиквешкото село Ваташа.[2] Отива като поклонник в атонските манастири на Света гора, където престоява една година. След завръщането си става таксидиот на светогорските манастири в Тиквешко.
През 1828 година започва учителската си дейност в село Ваташа. През 1836 година Даскал Камче с паричната помощ на Теодосий Синаитски и Йовчо (Йордан) Марков от Кавадарци купува ръчна печатарска преса тип „Гутенберг“ и я монтира във Ваташа. С тази печатница в продължение на една година Даскал Камче печата щампи на икони, за които изработва сам клишетата. Предполага се, че в печатницата са печатани и книги, но няма запазени екземпляри. Печатницата е затворена по нареждане на гръцкия митрополит, а Даскал Камче е прогонен от Ваташа.[3] След 1838 година пресата от печатницата на Даскал Камче е използвана от Теодосий Синаитски за неговата печатница в Солун, която през 1839 година отпечатва „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“, чийто автор вероятно е Даскал Камче.
След окончателното унищожаване на Солунската печатница през 1843 година Даскал Камче се връща във Ваташа, където продължава да учителства до края на живота си. Известен е като противник на употребата на гръцкия език в училищата и богослужението.[4]
↑Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите, София 2013, с. 299.
↑Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 311.
↑Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
