Тиквешко благотворително братство

Тиквешко благотворително братство
Табло в памет на заслужилите дейци от Тиквешко на Тиквешкото братство
Табло в памет на заслужилите дейци от Тиквешко на Тиквешкото братство
Информация
Типблаготворителна организация
Закрита1950 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
РъководителТодор Камчев, Христо Попантов

Тиквешкото благотворително братство „Даскал Камче“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Тиквеш, съществувала в българската столица София до средата на XX век.

История

На Учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегати от Тиквешкото братство са Никола Ризов и Методи Поппандов.[1]

Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Григорий Попдимитров, Георги Чейков, Христо Попантов и М. Анастасов.[2]

На 30 ноември 1924 година братството в София се кръщава „Даскал Камче“.[3] Официално братството е основано на 26 декември 1926 година от 38 учредители.

Номер Име Номер Име
1 Иконом Гр. П. Демитров 19 Петър Станоев
2 Георги Кр. Чейков 20 Никола Терзиев
3 Тодор Камчев 21 Христо Петров
4 Никола п. Михайлов 22 Ал. Ив. Михайлов
5 Христо А. Белопитов 23 Методи Мешков
6 Коста Гр. Шишков 24 Трайчо Захариев
7 Иван П. Минчев 25 Иван Минчев
8 Александър Д. Илиев 26 Трайко Темков
9 Георги Сп. Бойков 27 Игнат Григоров
10 Глигор Кимов 28 Александър Куюмджиев
11 Ст. Петров 29 Тодор Куюмджиев
12 Тодор Куюмджиев 30 Д. Бряпиндов
13 Атанас Калчев 31 Илия Захариев
14 Илия Ставров 32 Н. Л. Малинов
15 Симеон Мукаетов 33 А. Ризов
16 А. Т. Илиев 34 Иван Димитров
17 Недо Иванов 35 Г. Бояджиев
18 Христо Костов 36 П. Петров[4]

На 25 февруари 1927 година Тодор Камчев инициира създаването официалното приемане на устава на Тиквешкото македонско благотворително братство.[5]

Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София. Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925.

През септември 1934 година протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат от името на дружеството е подписан от Тодор Камчев.[6] В 1933 година Христо Попантов е избран в ръководството на Тиквешкото братство.[7] В управителното тяло през 1936 година влизат Владимир Илиев Кюркчиев, Христо Иванов Михайловски, Илия Анастасов Кюркчиев, Петър Станоев Абаджиев, Иконом Григорий Попдимитров, Темко Ив. Темко и Димитър П. Пандов. В 1938 година в настоятелството са Христо Попангелов Попантов (председател), Александър Прекодолов (подпредседател), Илия Анастасов Кюркчиев (секретар), Темко Иванов Темков (касиер), Кирил Бончев Минчев, Васил Коцев Сеизов и Пано Христов Поппандов са членове. В контролната комисия влизат Лазар Мишев Боцев и Александър Димчев Илиев.[8]

В 1941 година Христо Попантов е негов председател.[9]

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  2. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  3. ↑ Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 4.
  4. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 613.
  5. ↑ Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр. 14.
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  7. ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006
  8. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 614.
  9. ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
     Портал „Македония“         Портал „Македония“