Густав Адолф цу Хоенлое-Шилингсфюрст
кардинал, архиепископ на Едеса, кардинал-епископ на Албано
1885 г.
Роден	26 февруари 1823 г. Ротенбург на Фулда, Федерална република Германия
Починал	30 октомври 1896 г. (73 г.) Рим, Италианско кралство
Погребан	Италия
Религия	Католическа църква[1]
Учил в	Бонски университет Вроцлавски университет Мюнхенски университет
Управление
Други титли	принц на Хоенлое-Шилингсфюрст
Семейство
Род	Хоенлое
Баща	Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст
Братя/сестри	Виктор I херцог фон Ратибор Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст Константин цу Хоенлое-Шилингсфюрст
Густав Адолф цу Хоенлое-Шилингсфюрст в Общомедия

Густав Адолф цу Хоенлое-Шилингсфюрст (на немски: Gustav Adolf Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst; * 26 март 1823, Ротенбург на Фулда; † 30 октомври 1896, Рим) е принц на Хоенлое-Шилингсфюрст, кардинал (1866), 1857 г. титулярен архиепископ на Едеса (днес Шанлъурфа), кардинал-епископ на Албано (1879 – 1883, отказва се), архиепоскопски свещеник на базиликата Санта Мария Маджоре (1878 – 1896).^[2]

Той е четвъртият син на княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 – 1841) и съпругата му принцеса Каролина Фридерика Констанца фон Хоенлое-Лангенбург (1792 – 1847), дъщеря на княз Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1762 – 1825) и графиня Амалия Хенриета Шарлота фон Золмс-Барут (1768 – 1847).^[3][4][5]

Густав Адолф следва право в Бон, решава се за духовническа кариера и следва католическа теология в Бреслау/Вроцлав, по-късно в Мюнхен. Той става свещеник през януари 1849 г.^[6]

На 22 юни 1866 г. папа Пий IX го прави кардинал и след три дена на кардинал-свещеник на Santa Maria in Traspontina. Той е противник на доминиращите в Рим йезуити и се оттегля в дворец Шилингсфюрст. Ото фон Бисмарк урежда през април 1872 г. номинирането му за пратеник на новия Дойчен Райх при папа Пий IX, който не е съгласен с това. Той е приятел на Ференц Лист.^[7]

Кардинал Хоенлое умира на 30 октомври 1896 г. на 73 години в Рим и е погребан в Тевтонското гробище Campo Santo Teutonico в Рим.

• Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
• Friedrich Wilhelm Bautz: Gustav Adolf zu Hohenlohe-Schillingsfürst. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 992 – 993.
• Günter Richter: Hohenlohe zu-Schillingsfürst, Gustav Adolf Prinz zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 490 f.
• Martin Schlemmer: Gustav Adolf zu Hohenlohe-Schillingsfürst. Schlaglichter aus dem Hohenlohe-Zentralarchiv Neuenstein. In: Kirche und Gesellschaft im Wandel der Zeiten. Festschrift für Gabriel Adriányi zum 75. Geburtstag. Hrsg. und eingeleitet von Hermann-Josef Scheidgen, Sabine Prorok und Helmut Rönz unter Mitwirkung von Reimund Haas, Nordhausen 2012, ISBN 978-3-88309-574-5, S. 373 – 415.
• Carsten Schmalstieg: Prinz Gustav Adolf zu Hohenlohe-Schillingsfürst (1823 – 1896). Grandezza und Opposition. In: Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri (Hrsg.): Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert. Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7, S. 107 – 130.
• Hubert Wolf: Die Nonnen von Sant’Ambrogio. Eine wahre Geschichte. C. H. Beck, München 2013, ISBN 978-3-406-64522-8.
• ~Stammtafeln des Fürstlichen Hauses Hohenlohe Öhringen, 1979, Familienverband.
• ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 17:21.

• Hohenlohe-Schillingsfürst, Gustav Adolf von. Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church. fiu.edu, Website der Florida International University
• Gustav Adolf zu Hohenlohe-Schillingsfürst, catholic-hierarchy.org
• Genealogie der Familie von Hohenlohe, geneanet.org