Село Горно Драглище се намира в планински район в подножието на Рила планина. Разположено е в северната част на Разложката котловина, на 13 км от град Разлог и на 10 км от град Банско. Селото е електрифицирано, водоснабдено, частично канализирано и асфалтирано.
История
Бежанци от Горно и Долно Драглища след Горноджумайското въстание в 1902 година
Етимология
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Драглища е от първоначалния патроним на -ишти < -itji от личното име Драгол, Драгул с елизия на наудареното о или у. Станислав Роспонд извежда името от личното име *Драгъл, което според Дуриданов не е засвидетелствано. Йордан Заимов пък обяснява името Драглища от изчезнало лично име *Драгло = Драго + ло,[3] но според Дуриданов такъв тип имена е чужд на славянската антропонимия.[4]
В Османската империя
Селото е споменато за пръв път в османски документ от 1576 година като Драглища-и баля в Разложката нахия.[4]
Горно Драглища, чисто българско село 2 часа на СИ от Мехомия. Път неравен, каменист. През селото минува едноименен проток, който е от притоците на Мехомийската река. Каменисто и стръмно място; рядко гора. Жителите бедни, речи всички бягат по чужбина за щастие. Имат си църква, поддържат и училище с 1 учител и до 80 ученика. Къщите в Горно Драглища възлизат до 250, само български.[7]
Населението на Горно Драглище традиционно изповядва православното християнство. Има и евангелска Божия Църква, която датира от 1949 г.
Културни и природни забележителности
Обръщение на българското население от Горно Драглище и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.
Години наред Горно-Драглищени предлагали на община Белица да си построят ново училище. Но общината твърдо настоявала да се построи училище между двете села Горно и Долно Драглище за нуждите на двете села. Така и не се стигнало до консенсус. През 1939 – 1941 г. в село Горно Драглище се открива пълна прогимназия, която набирала ученици от трите села Горно Драглище, Долно Драглище и Добърско. За класни стаи били използвани помещения в къщите на Димитър Ил. Миков, Георги Пармаков, Иван Ръхов, които обаче били неудобни за тази цел. Това наложило да се започне подготовка за стоеж на ново училище. По инициативата на открития в селото през 1945 г. местен народен съвет (МНС) и партийна организация със секретар Петър Шакин през 1945/46 г. е изградена местна младежка бригада от средношколци и по-големи ученици от прогимназията. Бригадата работела безплатно, като единствено получавали безплатен обяд. МНС разпоредил да бъдат съборени къщите на Дине Дурев, Т. Попов, на чието място започнало строителството на новото училище. През април 1950 г. учебните занятия в училището започнали. Първият директор бил Димитър Граматиков от Сандански. Училището разполага с 9 класни стаи, една стая за детска градина, канцелария за учителите, директова и 4 сервизни помещения, също така кухненски блок и столова за хранене, физкултурен салон с необходимите уреди за спортуване.
Личности
Деецът на ВМОРО Кръстьо Михайлов
Родени в Горно Драглище
Георги Топалов (1893 – 1944), български комунист, партизанин
Димитър Захариев, роден в Горно или Долно Драглище, учител в Мечкул и Разлог (1873, 1878 – ?), заточен заради заговор през 1883 година[11]
Димитър Петров Ядков (1927 – 2022), генерален директор на „Булгартабак“ (1972 – 1991), герой на социалистическия труд, вицепрезидент на световната тютюнева организация CORESTA (1978).
Иван Христов Ядков – Станоев, ръководител на селския комитет на ВМРО към 1923 година[12]
Костадин Любинов (1825 - 1898), български духовник и революционер
Кръстьо Ковачев (около 1840 – 1926), български просветен деец
Кръстьо Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО от Горно или Долно Драглища, загинал преди 1918 г.[13]
Никола Паунов (р. 1927), български офицер, професор, генерал-майор
Стоян Попов Серафимов, български учител в Демирджилер след 1860 година[14]
↑Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 37. (на немски)
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
↑Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 250.
↑Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 90.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 589.
