Чрез брака си с Ева фон Валдщайн той става бохемски племенен господар и така е участник в съпротивата против крал Фердинанд II. Като генерал-полковник-лейтенант той е командир на конница в битката на Бялата планина (на 8 ноември 1620) до Прага. През 1621 г. император Фердинанд II обявява Фридрих V фон Пфалц и други, между тях и Георг Фридрих фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм, за персони нон грата.
На 22 януари 1621 г. той е приет от княз Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft.
През 1637 г. Георг се сдобрява с императора и през 1639 г. се заселва в Лангенбург, отказвайки се от всякаква политика. Там граф Георг Фридрих се занимава с литература. Пише най-вече молитви и стихотворения.
Умира на 7 юли1645 г. в Лангенбург на 75-годишна възраст.
Фамилия
Първи брак: на 25 юни 1607 г. в Прага с фрайин Ева фон Валдщайн († 24 май 1631), вдовица на Бохуслав Йоахим Хасенщайн фон Лобковиц (1546 – 1605), дъщеря на Зденко фон Валдщайн и Людмила Маловец († 1552).[1] Те имат една дъщеря:[2]
Магдалена фон Хоенлое-Вайкерсхайм (* 22 март 1635; † 14 ноември 1657), омъжена на 25 февруари 1652 г. за граф Хайнрих Фридрих фон Хоенлое-Лангенбург (1625 – 1699)
Произведения
Geistliche Psalmen und Kirchengesänge (1648)
Литература
Bossert.: Hohenlohe, Georg Friedrich von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 686 – 690.
Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, Georg Friedrich Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 201 (Digitalisat)