PROFILPELAJAR.COM

Владимир Янев
	Владимир Янев
български литературен критик
Роден	26 януари 1950 г. Пловдив, Народна република България
Починал	16 юни 2024 г. (74 г.) Пловдив, Република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	История на литературата, литературна критика
Работил в	Пловдивски университет

Тази статия е за литературния критик. За църковния деец вижте Владимир Янев (свещеник).

Владимир Атанасов Янев е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист.

Биография

Владимир Янев е роден на 26 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва ЕСПУ „Лиляна Димитрова“ (днес СОУ „Св. Патриарх Евтимий“) в родния си град и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Учител по български език и литература в Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 г. преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. (През учебните 1995/1999 г. – лектор по българска литература в Санктпетербургския университет.) През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема „Поезията на Николай Марангозов в контекста на българската литература от 20-те, 30-те и 50-те години“, а рецензенти са му Тончо Жечев и Симеон Янев. Доцент в катедрата по българска литература и теория на литературата във Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 2001).^[1]

Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН център.

Библиография

Литературоведски книги и учебни помагала

„Живея и препрочитам“ (1990);
„Признати и непознати“ (1999);
„Христо Смирненски. Маскарадът и празникът“ (2000; II осн. прер. изд. – 2008);
„С вас, седмокласници, да прочетем заедно“ (2002);
„Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм (с особен оглед към експресионизма)“ (2002);
„Българска литература след Първата световна война“ (2002);
„Литературният Пловдив от XIX век до наши дни“ (2008);
„Въвеждане на безпределното“ (2009).

Есета и публицистика

„Цигулката на Енгр. Строшени огледала“ (2000, 2006 – 3 фрагментарни новели и 3 поеми, спектакъл по нея „Скоростта на мрака“ в студентския театър „Алма алтер“ – София, реж. Николай Георгиев);
„Съдържания. Разкази и още нещо“ (2000);
„Втора цигулка. Строшени херми“ (2007);
„Живият разказвач Николай Хайтов“ (2008);
в съавторство с Иван Митев: „При Златната река. Думи за Георги Богданов“ (2008).

Двуезични поетични книги

„Приписки по свещени камъни. Петербургска поема. / Приписки на священных камнях. Петербургская поэма“ (1999)
„Петербургски стихове. / Петербургские стихи“ (1999).

Книги за младите читатели

„Чудо не, ами чудо. Приказки за вълшебства“ (1994);
„Анекдоти и истории за Древна Гърция“ (1994, 2 изд. – 2010);
„История на световната литература, разказана за деца и юноши“ (1994 – т.1; 2003 – т.2);
„Световната литература, разказана за деца и юноши“ (2006 – т.I).

Мемоари

„Ние сме за „Локо“ Пловдив“ (2001) ^[2]
„Големия/т/ Хълм. Казармени истории“ (2004)
„Живи души. Енциклопедична поема в първо лице за множествени числа“ (2006; 2007)