Вирна Пиерализи (на италиански: Virna Pieralisi), известна като Вирна Лизи (Virna Lisi), е италианска актриса, носителка на шест приза „Сребърна лента“, четири „Давид на Донатело“, награда за най-добра женска роля на филмовия фестивал в Кан, награда „Сезар“ за най-добра поддържаща актриса и много други. Лизи е сред актрисите, прославили италианското филмово изкуство в световен мащаб, заедно със София Лорен, Клаудия Кардинале, Валентина Кортезе и Ана Маняни. Актьорската ѝ активност продължава без прекъсване до нейната смърт. [1]
Биография
Вирна Пиерализи е родена в италианския градАнкона, но семейството ѝ живее в близкия град Йези, където тя прекарва най-ранните години от своето детство.
Първи стъпки в киното
Впоследствие семейството се мести в Рим, където филмовата звезда Джакомо Рондинела, по онова време приятел на главата на семейството Убалдо Пиерализи, забелязва Вирна, тогава 14-годишна и я кани за роля в предстоящия си филм. Първоначално баща ѝ не се съгласява, но скоро след това е убеден от Рондинела да даде своето съгласие. Така звездата на Вирна, вече Лизи, изгрява с филма „И Неапол пее“. Годината е 1953-та. Вроденият талант и забележителната красота на новоизгрялата актриса биват моментално забелязани. Веднага следва главна роля в романтичната мелодрама „Неаполитанско писмо“, отново с Рондинела, и снимки в още девет последователни филма, всичките от които излизат на екран през 1954 г. и скоростно превръщат Вирна Лизи в кино звезда независимо от нейната скромна възраст.
Международен успех
През 1956 г. Вирна Лизи изиграва първата си драматична роля, за която, освен от публиката, печели признание и от критиката, във филма „Жената на деня“ на режисьора Франческо Мазели. По-късно повтаря този успех с епичната продукция „Катерина Сфорца“ на Джорджо Валтер Кили, в която изпълнява главната роля, и с „Каруцарят от Монченизио“ на Гуидо Бриньоне. Изкусителният ѝ външен вид и приликата ѝ с Мерилин Монро обаче привличат все повече сценарии, в които тя да играе блондинка прелъстителка.
Първата американска лента с Лизи е комедията „Как да убиете съпругата си“ на Ричард Куин, в която неин партньор е Джак Лемън. Успехът е главозамайващ – филмът заема първо място в класацията за най-касовите хитове през киносезон 1965-1966 г. в САЩ. Следват „Нападение над Куин Мери“ на Джак Донъхи, заедно с Франк Синатра, и „Две аса в ръкав“ на Норман Панама. Договорът на актрисата позволява паралелни снимки в Италия – от този период с участието на Лизи се отличават филмите „Девственица за принца“ на Паскуале Феста Кампаниле, „Днес, утре, вдругиден“ на Едуардо Де Филипо и „Дами и господа“ на Пиетро Джерми. Последният печели Гран При на филмовия фестивал в Кан през 1966 г. и е една от най-известните италиански комедии.