Той е вторият син на издигнатия през 1803 г. на курфюрст ландграф Вилхелм I фон Хесен-Касел (1743–1821) и съпругата му Вилхелмина Каролина от Дания (1747–1820), дъщеря на датския крал Фридрих V. По-големият му брат Фридрих (1772–1784) умира млад. Вилхелм получава военно обучение и следва известно време в Лайпциг и Марбург.
Вилхелм живее от 1812 г. с по-късната си съпруга Емилия Ортлеп (1791–1843), издигната 1821 г. на графиня фон Райхенбах и 1824 г. фон Лесониц. През 1830 г., заради неспокойствията в Касел, той отива през март 1831 г. в Ханау и оставя на 15 септември 1831 г. управлението на син си Фридрих Вилхелм I.
След смъртта на курфюрстинята Августа на 19 февруари 1841 г. той се жени на 8 юли 1841 г. в Моравия за Емилия Ортлеп. Техният свидетел е австрийският канцлер - княз Метерних. Емилия умира на 12 февруари 1843 г. във Франкфурт на Майн от възпаление на черния дроб. Двамата имат осем деца.
На 28 август 1843 г. той се жени за Каролина фон Берлепш (* 1820; † 21 февруари 1877), която той издига на баронеса и по-късно на графиня фон Берген. Третият му брак е бездетен.
След смъртта му Вилхелм II е погребан в гробницата на църквата Св. Мария в Ханау. Каролина фон Берлепш се омъжва отново във Франкфурт през 1851 г. за граф Карл-Адолф фон Хоентал (1811–1875).
Литература
Herman von Petersdoff: Wilhelm II., Kurfürst von Hessen. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 75–79.* Ewald Grothe: Wilhelm II. In: Kassel-Lexikon. Hrsg. von der Stadt Kassel. Bd. 2. Kassel 2009, S. 325f.
Joachim Kühn: Das Ende einer Dynastie. Kurhessische Hofgeschichten 1821 bis 1866. Berlin 1929.
Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 3. Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg. ohne Jahr, S. 158–159.