PROFILPELAJAR.COM

Вилхелм Вунд
Wilhelm Maximilian Wundt
	Вилхелм Вунд Wilhelm Maximilian Wundt
германски психолог
	Вилхелм Вунд през 1902 г.
Роден	16 август 1832 г. Некарау, Баден
Починал	31 август 1920 г. (88 г.) Гросботен, Германия
Погребан	Лайпциг, Федерална република Германия
Учил в	Тюбингенски университет; Хайделбергски университет; Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област	Психология, физиология
Учил при	Херман фон Хелмхолц
Работил в	Лайпцигски университет
Видни студенти	Едуард Титченър, Грандвил Стенли Хол, Освалд Кюлпе, Хуго Мюнстерберг, Владимир Бехтерев, Джеймс Кетъл, Лайтнер Уитмър
Публикации	„Психология на народите“ (1901 – 1904)
Известен с	създаването на експерименталната психология
Повлиян	Густав Фехнер
Повлиял	Емил Крепелин
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XIX век; Философия на XX век
Интереси	Логика, епистемология
	Вилхелм Вунд в Общомедия

Вилхелм Максимилиан Вунд (на немски: Wilhelm Maximilian Wundt) е германски психолог, физиолог, философ. Занимава се преди всичко с логика и с теорията на познанието.

Биография

Роден е на 16 август 1832 година в Некарау (днес част от Манхайм), Баден, в семейство на лютерански пастор. Следва медицина, но се отказва от лекарска практика. Увлича се по идеалистическата философия. В изследванията си открива влиянието на специфични фактори, при което започва да преобладава интересът му към психологията.

През 1875 г. Вунд започва работа в Лайпцигския университет като преподавател по физиология и философия, като уговорката му с университета е да има възможност да създаде лаборатория по експериментална психология. Такава лаборатория е създадена през 1879 г. и тя е първата създадена в света, а две години по-късно лабораторията се трансформира в Институт по експериментална психология. Като основен метод в своята лаборатория той използва интроспекцията (самонаблюдението).

Вунд създава първата теоретична школа за научна психология в Германия. Едуард Титченър (ученик и последовател на Вунд), по-късно в САЩ я наименува Структурализъм.

При Вунд учат и множество българи, дали началото на психологията като наука в България, като Цветан Радославов (написал химна на България), д-р Кръстьо Кръстев, Никола Алексиев, Иван Шишманов, Петър Нойков, Никола Бобчев и Пенчо Славейков.

Умира на 31 август 1920 година в Гросботен, до Лайпциг, на 88-годишна възраст.

Научна дейност

Вунд изучава човешкото съзнание и сложните химически вещества, които са негови съставни елементи. Така той представя психологичната наука – като допирателна с физиката и с химията, в която съзнанието е набор от опознаваеми части. Освен че Вунд базира своите изследвания на научни и на физиологични методи, той често използва и метода на интроспекцията, който към днешна дата не се разглежда като научен, понеже не дава възпроизводими резултати.

Вилхелм Вунд често е наричан баща на съвременната психология. Някои негови трудове, като „Принципите на физиологичната психология“, са класически и фундаментални в областта на психологията. Независимо че допуска неточност и противоречивост в теорията си, той остава с изключително значение за развитието на психологията. Най-известното му произведение е „Психология на народите“ в 10 тома.

Признание

В негова чест астероидът 11040 Вунд, открит през 1907 г., носи неговото име.

Избрана библиография

На български език

Вунд, В. Психичното развитие на детето. сп. Училищен преглед, 1924, год. 23, кн. 5 – 6, с. 382 – 393.
Вунд, В. Воюващите народи и тяхната философия. София: Европ. мисъл, 1943.
Вунд, В. Задачата на психологията В: Александров, П. (съставител). История на психологическата мисъл, Изд. Лик, 2000, с. 11 – 15

На немски език

1921 – Kleine Schriften, 3 тома. Stuttgart: Kröner
1921 – Probleme der Völkerpsychologie. Suttgart: Kröner
1921 – Logik, 3 тома. Stuttgart: Enke.
1920 – Erlebtes und Erkanntes. Stuttgart: Kröner
1919 – System der Philosophie. 4 изд. Leipzig: Kröner.
1919 – Logik, Том 1. Stuttgart: Enke.
1916 – Leibniz: zu seinem zweihundertjährigen Todestag 14. November 1916. Leipzig: Kröner
1915 – [1916, 1918, 1941] Die Nationen und ihre Philosophie. Leipzig: Kröner.
1912 – Elemente der Völkerpsychologie. Grundlinien einer psychologischen Entwicklungsgeschichte der Menschheit. Leipzig: Barth
1911 – Kleine Schriften, Vol. 2. Leipzig: Engelmann
1911 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. Том 3, 6 изд. Leipzig: Engelmann
1910 – Kleine Schriften, том 1. Leipzig: Engelmann
1910 – „Psychologismus und Logizismus“. Във: Wundt, Kleine Schriften, Vol. 1. Leipzig: Engelmann, 1910, 511 – 634
1910 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. Vol. 2, 6th ed. Leipzig: Engelmann
1910 – „Das Institut für experimentelle Psychologie zu Leipzig“, Psychologische Studien 5: 279 – 93
1910 – „Über reine und angewandte Psychologie“, Psychologische Studien 10: 571 – 2
1908 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. Vol. 1, 6th ed. Leipzig: Engelmann
1908 – „Kritische Nachlese zur Ausfragemethode.“ Archiv für die gesamte Psychologie 9: 445 – 59
1907 – [1910] „Psychologie.“ In Windelband, W. (ed.), Die Philosophie im Beginn des zwanzigsten Jahrhunderts. Heidelberg: Winter
1907 – „Über Ausfrageexperimente und über die Methoden zur Psychologie des Denkens.“ Psychologische Studien [97] 3: 301 – 90
1904 – „Über empirische und metaphysische Psychologie: Eine kritische Betrachtung“, Archiv für die gesamte Psychologie 2: 333 – 61
1901 – Sprachgeschichte und Sprachpsychologie. Mit Rücksicht auf B. Delbrücks „Grundfragen der Sprachforschung“. Leipzig: Engelmann
1901 – 1904. 1911 – 1920. Völkerpsychologie. Eine Untersuchung der Entwicklungsgesetze von Sprache, Mythus und Sitte. Leipzig: Kröner
1896 – Grundriss der Psychologie. Leipzig: Engelmann. Преработени издания през 1897, 1898, 1901, 1902, 1904, 1905, 1907, 1909, 1911.
1896 – „Über die Definition der Psychologie.“ Philosophische Studien 12: 1 – 66
1894 – „Über psychische Kausalität und das Prinzip des psychophysischen Parallelismus.“ Philosophische Studien 10: 1 – 124
1893 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. 2 тома. 4 изд. Leipzig: Engelmann.

1889 – System der Philosophie. Leipzig. 4 изд., 2 тома, Leipzig, 1919 (Kröner)
1889 – „Über die Einteilung der Wissenschaften.“ Philosophische Studien 5: 1 – 55
1888 – „Selbstbeobachtung und innere Wahrnehmung.“ Philosophische Studien 1: 615 – 17
1888 – „Über Ziele und Wege der Völkerpsychologie.“ Philosophische Studien 4: 1 – 27
1886 – [1903, 1923 – 245] Ethik. Eine Untersuchung der Thatsachen und Gesetze des sittlichen Lebens. Stuttgart: Enke
1885 – [1906] Essays. Leipzig: Engelmann
1882 – „Logische Streitfragen.“ Vierteljahrschrift für wissenschaftliche Philosophie 6: 340 – 55
1880 – 1883 – Logik: Eine Untersuchung der Principien der Erkenntnis und der Methoden wissenschaftlicher Forschung. 2 тома. Stuttgart: Enke
1876 – Über den Einfluss der Philosophie auf die Erfahrungswissenschaft. Leipzig: Engelmann
1873 – 1874 – Grundzüge der physiologischen Psychologie. 2 тома. Leipzig: Engelmann
1867 – Handbuch der medicinischen Physik. Erlangen: Enke
1865 – [1868, 1873] Lehrbuch der Physiologie des Menschen. Erlangen: Enke
1863 – Vorlesungen über die Menschen – und Thier-Seele. 2 тома. Leipzig: Voss
1862 – Beiträge zur Theorie der Sinneswahrnehmung. Leipzig: Winter