Херман Хелмхолц е роден на 31 август1821 година в Потсдам, Прусия. Той е син на Фердинанд Хелмхолц, директор на местната гимназия и личен приятел на Имануел Херман Фихте. След като завършва гимназия, през 1838 година Херман Хелмхолц постъпва в Медицинския институт „Фридрих Вилхелм“ в Берлин, където получава безплатно образование по медицина срещу условието да служи 8 години като военен лекар в пруската армия. Сред неговите преподаватели е водещият германски физиолог по това време Йоханес Мюлер. Мюлер се стреми да постави медицината на емпирични основи и да я очисти от натрупаните метафизични елементи. Важна роля в тази работа изиграват няколко негови ученици, станали известни като „групата от 1847“ – Хелмхолц, Емил дю Боа-Реймон, Ернст Брюке, Карл Лудвиг.
След дипломирането си през 1843 година, Хелмхолц е назначен за лекар във военна част в Потсдам, но служебните му задължения не са тежки и той организира импровизирана лаборатория, в която провежда експерименти, свързани с мускулния метаболизъм, предаването на топлина в мускулите и скоростта на предаване на нервните импулси. По това време той се жени за Олга фон Фелтен, дъщеря на военен хирург. През 1848 година Хелмхолц е освободен от задълженията си в армията и постъпва в Анатомичния музей в Берлин, а през 1849 година става директор на Физиологическия институт в Кьонигсберг.
Херман фон Хелмхолц умира на 8 септември1894 година в Берлин.
Научни приноси
Механика и термодинамика
Първото важно научно постижение на Херман Хелмхолц е публикация от 1847 година, в която той формулира Закона за запазване на енергията. Той достига до този основен принцип на физиката в хода на своите медицински и философски проучвания. Тяхната цел е да покажат, че за движението на мускулите не е необходима „жизнената сила“, постулирана от натурфилософията, водещото по това време философско течение сред германските физиолози.
През 1851 година Хелмхолц предизвиква революция в областта на офталмологията с изобретяването на офталмоскопа, инструмент, с който може да се преглежда вътрешността на човешкото око. Освен че му донася световна известност, това откритие засилва интереса му към физиологията на сетивата. Основното му изследване, озаглавено „Handbuch der Physiologischen Optik“ („Наръчник по физиологическа оптика“), излага емпирични теории за пространственото зрение, цветното зрение и усещането за движение и остава основополагащ труд в тази област през цялата втора половина на века. Теорията на Хелмхолц за акомодацията остава безспорна чак до последното десетилетие на 20 век.
Хелмхолц актуализира и преиздава на няколко пъти „Наръчника“. Сред основните му мотиви е продължителния спор с Евалд Херинг относно пространственото и цветно зрение, който разделя физиолозите през втората половина на 19 век.
През 1863 година Хелмхолц публикува „Die Lehre von den Tonempfindungen als physiologische Grundlage für die Theorie der Musik“ („За усещанията за тон като физиологическа основа за теорията на музиката“), която оказва значително влияние върху музиколозите, включително и през 20 век. Той изобретява хелмхолцовия резонатор, за да показва силата на различните тонове.
"Hermann von Helmholtz" (Obituary). Royal Society (Great Britain). (1894). Proceedings of the Royal Society of London. London: Printed by Taylor and Francis. ((en))
Leo Koenigsberger, Hermann von Helmholtz (Oxford: Clarendon press, 1906) from Internet Archive ((en))