PROFILPELAJAR.COM

Велики Селджук
آلِ سلجوق
Āl-e Saljuq
	Велики Селджук آلِ سلجوق ; Āl-e Saljuq
— де факто: независим султанат; де юре: подчинен на Абасидския халифат —
1037 – 1194
	Селджукската империя в най-големия си обхват през 1092,; след смъртта на Малик Шах I
Континент	Азия
Столица	Нишапур; (1037 – 1043); Рей; (1043 – 1051); Исфахан; (1051 – 1118); Мерв, Източна столица (1118 – 1153); Хамадан, Западна столица (1118 – 1194);
Официален език	персийски
Неофициален език	арабски език, огузки езици
Религия	сунитски ислям
Форма на управление	монархия
Династия	Селджукиди
Абасидски халиф
1031 – 1075	Ал Каим
1180 – 1225	Ал Насър
султан
1037 – 1063	Тогрул I (първи)
1174 – 1194	Тогрул III (последен)
История	Развито Средновековие
Битка при Данданакан	1040
Битка при Манцикерт	1071
Първи кръстоносен поход	1095 – 1099
Битка на Катванската равнина	1141
погълната от Хорезмийската империя (управлява Иран 1077 – 1231)	1194
Площ
Общо (1080 г.)	3 900 000 km²
Валута	динар
	Предшественик Огуз Ябгу Газневиди Буиди Византийска империя Фатимидски халифат Караханиди Наследник Иконийски султанат Малоазийски бейлици Гуриди Хорезмийска империя Аюбиди
	Велики Селджук в Общомедия

Селджукската империя или Велики Селджук е тюрко-персийска^[2] сунитска мюсюлманска империя по време на Развитото средновековие, произхождаща от клон на племето Огуз. ^[3] В периода на най-големия си възход Селджукската империя контролира обширна зона, простираща се от западна Мала Азия и Леванта до Хиндукуш на изток и от Централна Азия на север до Персийския залив на юг.

Номинално подчинена на Абасидския халифат, империята е основана през 1037 г. от Тогрул бег (990 – 1063) и брат му Чагри бег (989 – 1060). От родината си в близост до Аралско море селджуците напредват първо към Хорасан, а след това към континентална Персия, като накрая завладяват и източен Анадол. Тук през 1071 г. селджуците печелят битката при Манцикерт срещу Византийската империя и завладяват по-голямата част от Анадола, което става една от причините за първия кръстоносен поход (1095 – 1099 г.). В периода 1150 – 1250 г. империята запада и става жертва на нашествията на монголите около 1260 година. След това Мала Азия е разделена на емирства от прииждащите тюркски племена. Едно от тях, османците, в крайна сметка ще завладее останалите.

Селджук бег дава името си както на империята, така и на династията. Селджуците обединяват раздробения политически пейзаж на източния ислямски свят и изиграват ключова роля в първия и втория кръстоносни походи. Те са силно повлияни от Персия^[4] в културата^[5] и езика^[4], и играят важна роля в развитието на тюрко-персийската традиция (персийска култура, развивана под покровителството на тюркски владетели) като дори изнасят персийската култура в Анадола^[6]^[7] Заселването на тюркски племена в северозападните периферни райони на империята със стратегическата цел да отблъскват нашествията на съседните държави, води до прогресивна тюркизация на тези области^[8]

Основател на династията

Прародител на династията на селджуците е военачалникът Селджук бег, за когото се смята, че е служил в хазарската армия и под чието предводителство около 950 г. селджуците се преселват в Хорезъм, близо до град Йенд, където приемат исляма. ^[9], вероятно под влиянието на суфийски мисионери в началото на XI век.

Установяване

Първоначално селджуците са съюзници на персийските Саманиди срещу Караханидите. Саманидите губят битката за Трансоксиана (992 – 999 г.). След започналия възход на Газневидите селджуците се включват в борбите за власт и през 1040 г. побеждават Газневидския султан и се провъзгласяват за владетели на Хорасан. Под предводителството на третия владетел от династията Тогрул I (също наричащ себе си султан) завладяват западен Иран и превземат Багдад (1055). Те свалят от власт Буидите и заемат тяхното място като везири (наместници) на халифа. Тогрул възстановява влиянието на Абасидите и сунитската вяра и халифът му дава титлата „цар на Изтока и Запада“. Така селджукският султан се представя пред мюсюлманския свят като пратеник на провидението, дошъл да брани законността и правата вяра. По този начин Тогрул възвръща единството в ислямския свят. Преди смъртта си се жени за дъщерята на халифа. В края на управлението му цял Иран и арабски Ирак отново формират империя, обединена под духовната власт на халифа от династията Абасиди и управлявана от неговия наместник селджукския султан^[10]. Селджуците бързо изтласкват представителите на Буидите от останалата територия под тяхна власт и започват да окупират Сирия, където обаче срещат съпротива от страна на византийците, довела до дългогодишни византийско-селджукски конфликти.

През 1071 селджукската армия на Алп Арслан печели битката при Манцикерт срещу Византийската империя^[11] и завладява по-голямата част от Анадола. Селджукската армия измества Фатимидите в Сирия, но Мала Азия се озовава в ръцете на различни мюсюлмански племена, обособени като независими емирства. По-късно едно от тях – османците – в крайна сметка ще надделее над останалите.

Културно развитие

Династията Селджукиди играе важна роля в развитието на тюрко-персийската традиция (персийска култура, развивана под покровителството на тюркски владетели)^[12]. По тяхно време се създава мрежа от медресета (ислямски училища), в която се обучават и получават унифицирано образование бъдещите административни чиновници и религиозни дейци. Сред многото построени от султаните джамии е Петъчната джамия в Исфахан (Masjed-e Jāmeʿ). В империята и в двора на султана процъфтява персийската култура, тъй като селджуците не разполагат със значителна ислямска или литературна традиция, а възприемат културата на персийските ислямски духовници. По този начин литературният персийски език се разпространява из цялата територия на Иран, а арабският език почти изчезва, с изключение на религиозните текстове и правото^[11].

Султани

Тогрул I бин Микаил 1037 – 1063
Алп Арслан бин Чагри 1063 – 1072
Джалал ад-Давлах Малик Шах I 1072 – 1092
Насир ад-Дин Махмуд I 1092 – 1094
Рух ад-Дин Баркиярук 1094 – 1105
Муиз ад-Дин Ахмед Санджар 1097 – 1105
Муиз ад-Дин Малик Шах II 1105
Гият ад-Дин Мехмед I Тапар 1105 – 1118
Махмуд II 1118 – 1131
Давуд 1131 – 1132
Тогрул II 1132 – 1134
Масуд 1134 – 1152
Малик Шах III 1152 – 1153
Мехмед II 1153 – 1160
Сюлейман Шах 1160 – 1161
Арслан Шах 1161 – 1176
Тогрул III 1176 – 1194

Източници

↑ Holt, Peter M. Some Observations on the 'Abbāsid Caliphate of Cairo // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 47 (3). University of London, 1984. DOI:10.1017/s0041977x00113710. с. 501 – 507.
↑ „Aḥmad of Niǧde's al-Walad al-Shafīq and the Seljuk Past“, A. C. S. Peacock, Anatolian Studies, Vol. 54, (2004), 97; „With the growth of Seljuk power in Rum, a more highly developed Muslim cultural life, based on the Persianate culture of the Seljuk court, was able to take root in Anatolia.“
↑ Jackson, P. Review: The History of the Seljuq Turkmens: The History of the Seljuq Turkmens // Journal of Islamic Studies 13 (1). Oxford Centre for Islamic Studies, 2002. DOI:10.1093/jis/13.1.75. с. 75 – 76.
↑ ^а ^б Encyclopaedia Iranica, Šahrbānu, Online Edition: „... трябва да се има предвид, че не-персийски династии като Газневидите, селджуците и илханидите бързо възприемат персийския език и предпочитат да свързват произхода си с древните персийски царе, отколкото с тюркски предци или ислямски светци“
↑ C.E. Bosworth, „Turkmen Expansion towards the west“ in UNESCO History of Humanity, Volume IV, „From the Seventh to the Sixteenth Century“, UNESCO Publishing / Routledge, p. 391: „Докато арабският език запазва водещата си роля в правото, теологията и науката, културата в двора на султана и светската литература попадат под силно персийско влияние; това се вижда от бързото възприемане на персийски имена от селджукските владетели (Qubād, Kay Khusraw и т.н.) и налагането на персийския като литературен език. През XIII век в Кония живеят двама изтъкнати представители на Златния век на исляма, бежанци от монголските нашествия – Бах-ал Дин Валад (Bahā' al-Dīn Walad) и неговият син Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, чието произведение „Маснави-е Манави“ („Духовни стихове“), написано в Кония, се причислява към класическата персийска литература.“
↑ Grousset, Rene, The Empire of the Steppes, (Rutgers University Press, 1991), 574.
↑ Bingham, Woodbridge, Hilary Conroy and Frank William Iklé, History of Asia, Vol.1, (Allyn and Bacon, 1964), 98.
↑ An Introduction to the History of the Turkic Peoples (Peter B. Golden. Otto Harrasowitz, 1992). pg 386
↑ Wink, Andre, Al Hind the Making of the Indo Islamic World, Brill Academic Publishers, Jan 1, 1996, pg.9
↑ Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 47.
↑ ^а ^б Seljuq // Енциклопедия Британика. Посетен на 15 октомври 2019. (на английски)
↑ Daniel Pipes: „The Event of Our Era: Former Soviet Muslim Republics Change the Middle East“ in Michael Mandelbaum, „Central Asia and the World: Kazakhstan, Uzbekistan, Tajikistan, Kyrgyzstan, Turkemenistan and the World“, Council on Foreign Relations, p. 79. Цитат: „Накратко, тюрко-персийската традиция означава персийска култура, развивана под покровителството на тюркски владетели.“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Seljuk Empire в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.