литературна теория, естетика, философия на историята, епистемология, философия на технологията, философия на езика
Идеи
естетизация на политиката, фланьор
Текстове
„Произход на немския трауершпил“ (1928) „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) „Върху понятието за история“ (1939)
Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство[1]. От 1912 до 1919 г. следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.
През 1926–1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.
Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.[2]
Сред най-известните произведения на Бенямин са „Гьотевият роман 'Родства по избор'“ (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939).
В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.нар. „Пасажен-верк“ (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19. век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва през 1982 г.[4]
Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. Пълните събрани съчинения на Бенямин са достъпни в Интернет Архив.
От текстове на Бенямин в превод на български език са издадени сборниците „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (1989)[5], „Озарения“ (2000)[6], „Кайрос“ (2014)[7] и „Избрана проза“ (2018)[8], както и студията Париж – столицата на XІX столетие.[9]
Библиография
Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923
Einbahnstraße, 1928
Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936
Посмъртни публикации
Schriften, 2 Bände, 1955
Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
Gesammelte Schriften, 1972–1999
Écrits français, Paris 1991
Briefe, 2 Bände, 1955
Gesammelte Briefe, 1995-2000
Бележки
↑За детството си спомня в автобиографични текстове като „Берлинско детство“; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9.
↑Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (на английски: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, New York: Belknap Press, 2002, 1088 pages.)
↑Томът Художествена мисъл и културно самосъзнание (София: Наука и изкуство, 1989, 582 с.) включва: „Гьотевият роман „Родства по избор“, „Произход на немския трауершпил“, „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм“, „Централен парк“ и „Върху понятието за история“.
