Бугариево Νέα Μεσημβρία
Вятърна мелница в центъра на Бугариево
Бугариево 40.751667, 22.769167 Бугариево Бугариево
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Илиджиево
Географска област	Вардария
Надм. височина	56 m
Население	2303 души (2021 г.)
Пощенски код	570 11
Телефонен код	231
Бугариево в Общомедия

Бугарѝево^[1] или Бугариово (на гръцки: Νέα Μεσημβρία, Неа Месимврия, до 1926 година Μπουγαρίοβο/ν, Μπουλγκαρίεβο, Бугариово/н, Булгариево,^[2] до 1953 година Καραβίας, Каравиас^[3]) е село в Гърция, в дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3048 жители (2011).^[4]

Селото е разположено в Солунското поле на 24 километра северозападно от Солун и на 5 километра северно от демовия център Каваклиево (Агиос Атанасиос).

В XIX век селото принадлежи на муката на пазачите на ливади и жителите му се занимават с отглеждане и развъждане на коне, крави и камили.^[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Булгариево (Bulgarievo) е посочено като село с 43 домакинства и 178 жители българи.^[6]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Бугариово живеят 590 българи християни.^[7] Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 жители българи екзархисти. В селото функционира българско училище^[8] с учител Олга Михайлова от Солун.^[9]

Според преброяването от 1905 година в семото има 355 жители, всичките българи екзархисти.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Бугариево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Местните жители са подложени на репресии от страна на гръцките власти, което принуждава голяма част от тях да се изселят в България, първоначално в Западна Тракия.^[11] В 1915 година в селото са заселени 80-90 семейства гърци бежанци от Тракия. В 1920 година са настанени бежанци от Понт и Кавказ.^[12]

През лятото на 1925 година италианският кораб „Габриела“ докарва в Гърция 340 семейства от Несебър, 288 от които през март 1926 година се установяват в Бугариево.^[13] В 1926 година името на селото е сменено на Каравия на името на андартския капитан Йоанис Каравитис. В 1928 година Бугариево е представено като смесено местно-бежанско село с 356 бежански семейства и 1293 жители бежанци.^[14] В 1953 година селото отново е прекръстено, този път на Неа Месимврия, в превод Нов Несебър. Селото е известно с вино и ципурото си.^[4]

В 2001 година селото има 2343 жители, а в 2011 година - 3048.^[4]

 Основна статия: Свети Атанасий (Бугариево)

Основна забележителност на Бугариево е църквата „Свети Атанасий“, построена според местни легенди на мястото на манастир, основан от монахинята Пелагия в XVII век и горял три пъти. В сегашния си вид църквата е построена в 1858 година и представлява трикорабна поствизантийска базилика. В миналото на патронния празник 2 май в църквата се е правил курбан. Църквата е изписана от Константинос Ламбу от Кулакия. Църквата е обявена за защитен обект от гръцкото министерство на културата.^[17]

Родени в Бугариево

• Александър Димитров (1909 – 1944), български политик, комунист
• Ангел Стойков Платнаров (1864 – след 1943), български революционер
• Атанас Ч. Иванов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Петнадесета щипска дружина^[18]
• Божин Танчев (1879 – ?), български учител и революционер, македоно-одрински опълченец
• Борис Стойков Атанасов – Мирчо (1909 – 1944), български партизанин^[19]
• Васил Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен^[20]
• Георги Христов Чуперков (10 декември 1882 – ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,^[21] македоно-одрински опълченец, Четвърта и нестроева рота на Пета одринска дружина,^[22] преподава в различни села във Видинско – Александрово, Бела
• Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО, син на Стамат Танчев
• Димитър Трайков Пишмишев – Бако, Пижо (р. 7. X. 1907 г.), учи в Бугариево, емигрант в Пловдив, тютюноработник, член на БКП, през 1942 г. изпратен в концлагер, освободен през 1944 г., на 25 август се присъединява към бригадата „Георги Димитров“, в дружина „Лиляна Димитрова“, след Деветосептемврийския преврат работи в Народната милиция^[23]
• Илия Бугарийски, деец на ВМОРО^[24]
• Михаил Попстаматов, български военен, офицер и революционер, деец на ВМОРО в Солунско, син на Стамат Танчев
• Пелагия, монахиня в манастира „Свети Атанасий“ край селото, през 1870 година въвежда обучение на български език^[25]
• Петра Попстаматова, българска просветна и революционна деятелка, член на ВМОРО, дъщеря на Стамат Танчев
• Петър Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд^[26]
• Солунка Илчева (1911 – 1984), българска комунистическа деятелка
• Стамат Танчев (1857 – 1904), български революционер

Починали в Бугариево

• Димитър Гонов Стамов (? – 1902), български учител и революционер, четник на ВМОРО, загинал на 20 юли 1902 година в Бугариево^[27]

Портал „Гърция“          Портал „Македония“