Фриан (на френски: Friant) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1890-те години на 19 век. Самите кораби имат известни разлики помежду си. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Фриан“ (на френски: Friant), „Шаслу-Лоба“ (на френски: Chasseloup-Laubat) и „Бюжо“ (на френски: Bugeaud).
Конструкция
Корпус
Крайцерите тип „Фриан“ имат типичен за френските кораби от онова време корпус – с много дълъг таран във форма на плуг. Бордовете са завалени навътре, за да се подобрят секторите на обстрел на оръдията по бордовете.
Въоръжение
Крайцерите от типа „Фриан“ са първите френски крайцери, получили на въоръжение скорострелни оръдия калибър 164 mm. 2 тях са разположени в краищата, останалите 4 в традиционните за френските кораби спонсони.
Брониране
Крайцерите тип „Фриан“ имат брониране типично за френските кораби. Бронирана палуба стигаща под водолинията с дебелина по скосовете 80 mm. Над бронираната палуба са разположени кофердами, а междупалубното пространство е частично запълнено с малки водонепроницаеми отсеци. Леко бронево прикритие имат оръдията и бойната рубка. Над силовата установка има и тънка противоосколочна палуба.
Силова установка
Силовите установки на крайцерите имат съществени различия. „Бюжо“ е има 24 водотръбни котли на „Белвил“. На „Шаслу-Лоба“ са поставени 20 водотръбни котли на „Никлос“, а на „Фриан“ 20 котли система „Лаграфел–Д’Алест“ (на френски: Lagrafel–D'Allest). По същество целият проект е обект на експеримент. Запасът от въглища е 577 тона.
История на службата
- „Фриан“ е заложен през 1891 г., спуснат на вода април 1893 г., в строй от август 1895 г. Към началото на Първата световна война става плаваща работилница, а в 1918 г. е преправен на плаваща база за подводници. Отписан от флота през 1920 г.
- „Шаслу-Лоба“ е заложен през юни 1891 г., спуснат на вода на 17 април 1893 г., в строй от 1895 г. През 1911 г. е превърнат в плаваща казарма, а през 1913 г. е напълно разоръжен. В годините на Първата световна война е използван като дистилационна станция на остров Корфу. Предаден за скрап през 1920 г.
- „Бюжо“ е заложен през август 1887 г., спуснат на вода на 23 юни 1891 г., строй от 1893 г. Отписан от флота през 1907 г.[2]
Източници
- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 202.
- ↑ Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 311.
Литература
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки