Крайцерите от типа „Линуа“ имат типичен за френските военни кораби от онова време корпус, с дълъг, плугообразентаран и завалени бордове. Разликите спрямо типа „Трюде“ са по-високия надводен борд, правите комини и двете раздалечени мачти. Следва да се отбележи, че и тази серия кораби са обект на експерименти с котелните установки и всичките три кораба се различават по размери един от друг.
Въоръжение
Главният калибър на крайцерите са четири 138,6mmоръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие с дължина на ствола 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди от 30 kg, с начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 kg), началната скорост намалява до 730 m/s. От по-ранният модел 1891 г. оръдието е с по-усилен ствол и разделно зареждане. Последното е въведено след оплаквания на артилеристите от прекомерно тежките унитарнибоеприпаси. Скорострелността достига 5 изстрела в минута. Тези оръдия са разположени в бордови спонсони в централната част на кораба и имат добър ъгъл на обстрел.
Вторият калибър са 100 mm оръдия образец 1891 г., с дължина на ствола 45 калибра. При маса на снаряда 14 kg, началната му скорост е 740 m/s. Впоследствие се появяват по-тежки снаряди, а началната им скорост пада до 710 m/s. Скорострелността им достига 9 изстрела в минута. Два такива са разположени в палубни щитови установки, в носовите и |кърмовите краища на кораба съответствено.
Брониране
Основото брониране на крайцерите от типа „Линуа“ е карапасната бронирана палуба, над цялата дължина на корпуса. Над нея традиционно са разположени кофердами. Под бронираната палуба, над главните механизми има и лека противоосколочна палуба. Бронево прикритие вече има и артилерията. 138 mm оръдия имат бронирани щитове дебели 75 mm, 100 mm оръдия – 50 mm. Освен това имат и неголяма бойна рубка, прикрита със 125 mm броня.
Силова установка
Главния кораб на проекта има цилиндрични огнетръбни котли 6 на брой. Останалите са снабдени с 16 водотръбни котли система „Белвил“. Запаса въглища е от 339 тона на „Линуа“ до 400 тона при другите. „Лавоазие“ при това има смесена система за подгряване на котлите – работеща на въглища и на нефт.
История на службата
„Линуа“ е заложен през октомври 1892 г., на стапелите на Forges et Chantiers de la Mediterranee в Ла Сен, спуснат на вода на 30 януари 1894 г., в строй от 1895 г. Отписан от флота и преден за скрап през 1910 г.
„Галиле“ е заложен през 1893 г., на стапелите на арсенала на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 28 април 1896 г., в строй от 1897 г. Отписан и преден за скрап през 1911 г.
„Лавоазие“ е заложен през януари 1895 г., на стапелите на арсенала на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 17 април 1897 г., в строй от април 1898 г. По време на Първата световна война е стационар в Средиземно море. Разоръжен през 1919 г. Отписан и преден за скрап през 1920 г.[2]
Оценка на проекта
Вдъхновителят на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слаба, особено с отчитането на поставянето на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромния таран е абсолютно безсмислен, той като крайцера ще бъде спрян при опит за таранен удар от вражеската артилерия.
Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно стари.
Източници
↑Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 202.
↑Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 310.
Литература
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.