Бронепалубни крайцери тип „Линуа“ Classe Linois
Бронепалубният крайцер „Галиле“
Флаг	Франция
Клас и тип	Бронепалубни крайцери от типа „Линуа“
Следващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Декарт“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Фриан“
Производител	Société Nouvelle des Forges et Chantiers de la Méditerranée в Ла Сен сюр Мер и др., Франция
Планирани	3
Построени	3
В строеж	1892 г. – 1898 г.
В строй	1895 г. – 1920 г.
Утилизирани	3
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	2322 t (нормална) (2355 t (нормална) „Галиле“ и „Лавоазие“)
Дължина	98,0 m (100,6 m на другите)
Ширина	10,6 m (11,0 m „Галиле“)
Газене	5,44 m (при пълна водоизместимост)
Броня	на палубата: 40 mm; щитове оръдия: 50 – 75 mm; на бойната рубка: 125 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 6 парни котли (16 водотръбни котли Belleville на другите)
Мощност	6800 к.с. (5,1 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	20,5 възела (38,3 km/h)
Далечина на плаване	4000 мили на ход 10 възела; Запас гориво: 400 t въглища (Другите: 3000 мили на ход 10 възела; Запас гориво: 339 t въглища, „Лавоазие“ + нефт)
Екипаж	250 – 269 души
Въоръжение
Артилерия	4×1 138 mm; 2×1 100 mm; 8×1 или 10×1 47 mm; 2×1 37 mm
Торпедно въоръжение	2×1 355 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Линуа“ в Общомедия

Линуа (на френски: Linois) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1890-те години на 19 век. Проекта е развитие на крайцерите от типа „Форбин“, спрямо които имат незначителни отличия. От проекта са построени 3 единици: „Линуа“ (на френски: Linois), „Галиле“ (на френски: Galilee) и „Лавоазие“ (на френски: Lavoisier). Предназначени са за служба в колониите. Развитие на крайцерите от 3-ти ранг са корабите от типа „Д’Естре“.

Крайцерите от типа „Линуа“ имат типичен за френските военни кораби от онова време корпус, с дълъг, плугообразен таран и завалени бордове. Разликите спрямо типа „Трюде“ са по-високия надводен борд, правите комини и двете раздалечени мачти. Следва да се отбележи, че и тази серия кораби са обект на експерименти с котелните установки и всичките три кораба се различават по размери един от друг.

Главният калибър на крайцерите са четири 138,6 mm оръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие с дължина на ствола 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди от 30 kg, с начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 kg), началната скорост намалява до 730 m/s. От по-ранният модел 1891 г. оръдието е с по-усилен ствол и разделно зареждане. Последното е въведено след оплаквания на артилеристите от прекомерно тежките унитарни боеприпаси. Скорострелността достига 5 изстрела в минута. Тези оръдия са разположени в бордови спонсони в централната част на кораба и имат добър ъгъл на обстрел.

Вторият калибър са 100 mm оръдия образец 1891 г., с дължина на ствола 45 калибра. При маса на снаряда 14 kg, началната му скорост е 740 m/s. Впоследствие се появяват по-тежки снаряди, а началната им скорост пада до 710 m/s. Скорострелността им достига 9 изстрела в минута. Два такива са разположени в палубни щитови установки, в носовите и |кърмовите краища на кораба съответствено.

Основото брониране на крайцерите от типа „Линуа“ е карапасната бронирана палуба, над цялата дължина на корпуса. Над нея традиционно са разположени кофердами. Под бронираната палуба, над главните механизми има и лека противоосколочна палуба. Бронево прикритие вече има и артилерията. 138 mm оръдия имат бронирани щитове дебели 75 mm, 100 mm оръдия – 50 mm. Освен това имат и неголяма бойна рубка, прикрита със 125 mm броня.

Главния кораб на проекта има цилиндрични огнетръбни котли 6 на брой. Останалите са снабдени с 16 водотръбни котли система „Белвил“. Запаса въглища е от 339 тона на „Линуа“ до 400 тона при другите. „Лавоазие“ при това има смесена система за подгряване на котлите – работеща на въглища и на нефт.

• „Линуа“ е заложен през октомври 1892 г., на стапелите на Forges et Chantiers de la Mediterranee в Ла Сен, спуснат на вода на 30 януари 1894 г., в строй от 1895 г. Отписан от флота и преден за скрап през 1910 г.
• „Галиле“ е заложен през 1893 г., на стапелите на арсенала на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 28 април 1896 г., в строй от 1897 г. Отписан и преден за скрап през 1911 г.
• „Лавоазие“ е заложен през януари 1895 г., на стапелите на арсенала на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 17 април 1897 г., в строй от април 1898 г. По време на Първата световна война е стационар в Средиземно море. Разоръжен през 1919 г. Отписан и преден за скрап през 1920 г.^[2]

Вдъхновителят на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слаба, особено с отчитането на поставянето на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромния таран е абсолютно безсмислен, той като крайцера ще бъде спрян при опит за таранен удар от вражеската артилерия.

Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно стари.

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

• LINOIS protected cruisers (1895 – 1898) ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Линуа“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Линуа““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Бронепалубни крайцери на ВМС на Франция Крайцери I ранг „Таж“ „Амирал Сесил“ „Д'Антрекасто“ „Гишен“ „Шаторено“ „Жюриен де ла Гравиер“ Крайцери II ранг „Сфакс“ тип „Алжер“ тип „Фриан“ тип „Декарт“ тип „Д’Ассас“ тип „Катине“ Крайцери III ранг „Даву“ „Суше“ тип „Форбин“ тип „Трюде“ тип „Линуа“ тип „Д’Естре“