Бернар Мандевил, или понякога де Мандевил, е холандски, а след това британски писател от 1690 година, роден на 15 ноември 1670 в Ротердам и починал на 21 януари 1733 в Хакни, Лондон Бороу, Англия.
Биография
Правнук на Мишел де Мандевил, нормандски хугенот, който емигрира в Холандия около 1595 г.[1], Мандевил учи философия и медицина в университета в Лайден, където става доктор по медицина през 1691 г.[2], а от 1693 г. се установява в Англия.
Става известен с поемата си „Басня за пчелите“, публикувана за първи път през 1705 г. под заглавието „Мърморещия кошер или мошениците, станали почтени хора“ и преиздадена и коментирана през 1714 – 1723 г. под заглавието „Басня за пчелите или Частни пороци и обществени ползи“.
Той поддържа идеята, че порокът, който подбужда търсенето на богатство и власт, от само себе си създава добродетел, защото реализирайки желанията, той най-вероятно носи богатство, което се стича от върховете до основата на обществената йерархия. Мандевил вярва също така, че войната, кражбите, проституцията, алкохолът и наркотиците, алчността в крайна сметка са „от полза на гражданското общество“: „Бъдете алчни, егоистични, харчете за собствено удоволствие толкова, колкото можете, защото така ще направите най-доброто, което можете за просперитета на вашата нация и за щастието на вашите съграждани“[3].
Философията на Бернар Мандевил е повлияла силно на икономиста Адам Смит[3], а също и на философа Фридрих Хайек, който по-специално се интересува от трудовете му по психология.
Библиография
Typhon: a Burlesque Poem (1704)
Aesop Dress'd, or a Collection of Fables writ in Familiar Verse (1704)
The Planter's Charity (1704)
The Grumbling Hive, or Knaves Turn'd Honest, 1705
The Virgin Unmasked (1709, 1724, 1731, 1742)
Fable of the Bees: or, Private Vices, Publick Benefits, 1714 – 1723
Treatise of the Hypochondriack and Hysterick Passions (1711, 1715, 1730)
Free Thoughts on Religion (1720)
A Modest Defence of Publick Stews (1724)
An Enquiry into the Causes of the Frequent Executions at Tyburn (1725)
The Origin of Honour and the Usefulness of Christianity in War (1732)
Бележки
↑[[[:Шаблон:Google Books]] L’Intermediaire des Chercheurs et Curieux]. Paris, 1967. (на френски).
↑M. Simonazzi, Bernard Mandeville e la cura psicologica, in Id., La malattia inglese. La melanconia nella tradizione filosofica e medica inglese, intr. T. Gregory, Bologna, Il Mulino, 2004, p.293 – 411.
↑ абDany-Robert Dufour. Les Prospérités du vice // Le Monde diplomatique. 2017-12-01. Посетен на 2018-01-11.