Беранци (на македонска литературна норма: Беранци) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География
Селото е разположено в областта Пелагония, северно от град Битоля. От запад на селото е рида Древеник, като на изток се разстила землището на селото в Пелагония, общинският център село Могила се намира в съседство на юг.
История
Източно от селото е археологическият обект от Желязната епоха Висои (Църквище).[1]
В XIX век Беранци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е изградена в 1878 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Беранци има 540 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Беранци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Беранци има 40 български къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беранци има 432 българи екзархисти.[6] При избухването на Балканската война седем души от Беранци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
По време на Първата световна война Беранци е част от Иваневска община и има 534 жители.[8] По време на войната край Беранци загиват над 120 български войници, които са погребани в полково гробище край селото, където има и 4-метров мраморен паметник.[9]
| Година |
1948 |
1953 |
1961 |
1971 |
1981 |
1991 |
1994 |
2002
|
| Население |
647 |
941 |
1227 |
1216 |
1264 |
707 |
478 |
445
|
Според преброяването от 2002 година селото има 445 жители, всички северномакедонци.[10]
Личности
- Родени в Беранци
Веле Мачкаров, битолски селски войвода на ВМОРО, участвал в отбраната на Крушевската република с отряда на Питу Гули[11][12]- Димитър Берански (? - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков - Скочивирчето
- Петре Дундар (? – 1635), български хайдутин
- Починали в Беранци
- Васил Атанасов Дончев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[13]
Бележки
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
- ↑ Агенция „Фокус“. Беранци: Войнишки паметник. 13 април 2009. Посетен на 13 април 2009.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 март 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 101 – 102.
- ↑ Арсовъ, Т. Ристе Котевъ // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 14.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 8
