Беларуска азбука |
|
|
Тип | азбука |
---|
Езици | беларуски |
---|
Период на използване | от 10 век (староизточнославянски) съвременен правопис: от 1918 г. |
---|
Родителски системи | |
---|
Сродни писмености | беларуска латиница беларуска арабица руска азбука украинска азбука |
---|
ISO 15924 | Cyrl (220), Cyrillic |
---|
Уникод име | Cyrillic |
---|
Уникод диапазон | подмножество на кирилица (U+0400...U+04FF) |
---|
Беларуската азбука (или наричана все още Белоруска) се основава на кирилицата и произлиза от азбуката на старобългарския език. Тя съществува в съвременния си вид от 1918 г. и има 32 букви. Вижте също Беларуска латиница и Беларуска арабица.
Букви
Беларуска азбука
Буква
|
Название
|
IPA
|
Уникод
|
А а
|
а [a]
|
/a/
|
U+0410 / U+0430
|
Б б
|
бэ [bɛ]
|
/b/
|
U+0411 / U+0431
|
В в
|
вэ [vɛ]
|
/v/
|
U+0412 / U+0432
|
Г г
|
гэ [ɣɛ]
|
/ɣ/
|
U+0413 / U+0433
|
Д д
|
дэ [dɛ]
|
/d/
|
U+0414 / U+0434
|
Е е
|
е [jɛ]
|
/jɛ/, /ʲɛ/
|
U+0415 / U+0435
|
Ё ё
|
ё [jɔ]
|
/jɔ/, /ʲɔ/
|
U+0401 / U+0451
|
Ж ж
|
жэ [ʐɛ]
|
/ʐ/
|
U+0416 / U+0436
|
З з
|
зэ [zɛ]
|
/z/
|
U+0417 / U+0437
|
І і
|
і [i][citation needed]
|
/i/, /ʲi/, /ji/
|
U+0406 / U+0456
|
Й й
|
і нескладовае [i nʲɛsklaˈdɔvajɛ]
|
/j/
|
U+0419 / U+0439
|
К к
|
ка [ka]
|
/k/
|
U+041A / U+043A
|
Л л
|
эл [ɛl]
|
/l/
|
U+041B / U+043B
|
М м
|
эм [ɛm]
|
/m/
|
U+041C / U+043C
|
Н н
|
эн [ɛn]
|
/n/
|
U+041D / U+043D
|
О о
|
о [ɔ]
|
/ɔ/
|
U+041E / U+043E
|
П п
|
пэ [pɛ]
|
/p/
|
U+041F / U+043F
|
Р р
|
эр [ɛr]
|
/r/
|
U+0420 / U+0440
|
С с
|
эс [ɛs]
|
/s/
|
U+0421 / U+0441
|
Т т
|
тэ [tɛ]
|
/t/
|
U+0422 / U+0442
|
У у
|
у [u]
|
/u/
|
U+0423 / U+0443
|
Ў ў
|
у нескладовае [u nʲɛsklaˈdɔvajɛ]
у кароткае [u kaˈrɔtkajɛ]
|
/w/
|
U+040E / U+045E
|
Ф ф
|
эф [ɛf]
|
/f/
|
U+0424 / U+0444
|
Х х
|
ха [xa]
|
/x/
|
U+0425 / U+0445
|
Ц ц
|
цэ [t͡sɛ]
|
/t͡s/
|
U+0426 / U+0446
|
Ч ч
|
чэ [t͡ʂɛ]
|
/t͡ʂ/
|
U+0427 / U+0447
|
Ш ш
|
ша [ʂa]
|
/ʂ/
|
U+0428 / U+0448
|
Ы ы
|
ы [ɨ]
|
/ɨ/
|
U+042B / U+044B
|
Ь ь
|
мяккі знак[ˈmʲakʲːi znak]
|
/ʲ/
|
U+042C / U+044C
|
Э э
|
э [ɛ]
|
/ɛ/
|
U+042D / U+044D
|
Ю ю
|
ю [ju]
|
/ju/, /ʲu/
|
U+042E / U+044E
|
Я я
|
я [ja]
|
/ja/, /ʲa/
|
U+042F / U+044F
|
'
|
апостраф[aˈpɔstraf]
|
–
|
U+2019
|
Подробности
Официално ⟨г⟩ представлява както /ɣ/, така и /ɡ/, но последното се среща само при заемки и мимезис. ⟨ґ⟩ се използва от някои за последния звук, но с изключение на Тарашкевица не е стандартен.
А ⟨д⟩, последван от ⟨ж⟩ или ⟨з⟩, може да означава или два отделни съответни звука (в някои комбинации от наставка и корен: пад-земны, ад-жыць) или беларуските африкати ⟨дж⟩ и ⟨дз⟩ (например падзея, джала). В някои представяния на азбуката африкатите се включват в скоби след буквата ⟨д⟩, за да се подчертае техния специален статут: ⟨... Дд (ДЖдж ДЗдз) Ее ...⟩.
⟨Ў⟩ не е отделна фонема, а неутрализация на /v/ и /l/, когато няма следваща гласна, например пред съгласна или в края на думата.
Палатализацията на съгласните обикновено се обозначава чрез избора на гласна буква, както е показано тук с /p/ и /pʲ/, които се изписват с буквата ⟨п⟩:
Когато съгласната не е палатализирана и предхожда /j/, апострофът ⟨'⟩ се използва за отделяне на йотираната гласна: (⟨п'я п'е п'і п'ё п'ю⟩ /pja pjɛ pi pjɔ pju/. (⟨і⟩ е палатализиращият вариант на ⟨ы⟩ и вероятно представляват една фонема). Апострофът не се счита за буква и затова не се взема предвид при подреждането по азбучен ред. В печатарските издания отпреди Втората световна война се е използвала формата ⟨'⟩. Когато се използват компютри, формата често се заменя с ⟨'⟩.
Оформление на беларуската азбука
(Станкевич, 1962)
Оо
|
Аа
|
Ээ
|
Бб
|
Ґґ
|
Гг
|
Хх
|
Дд
|
Ее
|
Ёё
|
Яя
|
ДЗдз
|
ДЖдж
|
Зз
|
Жж
|
Іі
|
Йй
|
Кк
|
Лл
|
Ммм
|
Нн
|
пп
|
Рр
|
Сс
|
Шш
|
Тт
|
Вв
|
Уу
|
Ўў
|
Фф
|
Ьь
|
Цц
|
Чч
|
Ыы
|
Юю
|
Клавиатурна подредба
Стандартната беларуска клавиатурна подредба за персонални компютри е следната:
Вижте също
- Реформа на беларуския правопис от 1933 г
- кирилица
- кирилица
- Романизация на беларуския
Източници
- ↑ Himelfarb, Elizabeth J. „First Alphabet Found in Egypt“, Archaeology 53, Issue 1 (Jan./Feb. 2000): 21.